Изследователски център по социални науки

Последно публикувани текстове

Възраждането: предпоставки за неговите исторически и съвременни употреби

Този анализ се спира на начините, по които е наложена и работи ценността във „възраждане“, на въпроса как са констелирани механизмите за семантическата работа на епохата и метафората, какви парадокси настъпват при тяхното съвместно действие и защо тези парадокси не успяват да се задействат „срещу“ метафората-понятие, срещу нейните незатихващи потенциали за производство на нови и регенерация на стари значения. И как изглежда неутолимата способност на думата „възраждане“ да създава всякакви континуитети, включително този между Спящата красавица и Родопите през 2019 г.

Възраждане и ценности: как се мисли детската възраст в началото на модернизацията на българското общество

Отзивчивостта и съпротивата на българското общество през XVIII и XIX в. към модернизационните процеси са привличали вниманието на учените от различни    области на знанието (Модерността, 2003), като в много случаи изследователите са се    изкушавали да поставят акцент главно върху рецепцията на ценностите на    eвропейското Просвещение. Една от темите, при трактовката на които диалектиката на    традиционното и модерното е била пренебрегвана, като по този начин е потискано    реалното многогласие на епохата (Аретов, 2003, с. 218), е отношението на хората от    онази епоха към детската възраст. Когато тя е била докосвана във връзка с историята на    учебното дело, педагогическите възгледи на отделни негови дейци или изграждането на    ценностната система у подрастващите, преобладава тенденцията да се подчертават    готовността за възприемане на европейските модели и стремежът към възпитаване в ценности, стимулиращи изграждането на личости, способни да изпълнят поставената от епохата задача за национално освобождение (Радетели, 1986; Димитров, 1987; Радкова, 1995). Ако се вгледаме обаче в текстовете на книжовниците от онази епоха, пред нас се разкрива една доста по-усложнена картина.

Васил Левски – границите на символа.

Въпросите, които искам да поставя, са два. Първо, какви са контекстуалните    интерпретации на „образа“ на Левски и различават ли се те. Второ, всякакви    интерпретации ли могат да се „закачат“ за образ на реална историческа фигура,    оставила ясни собствени послания и „натрупала“ определен исторически символен    капитал. Иначе казано, необходимо ли е, ако да- как се дефинират и от кого, границите    на интерпретациите на символа, в случая на Левски. Може ли чрез Левски да се    легитимират всякакви послания, кога символът се превръща в своята    противоположност, беззащитен ли е той, символите, пронизали всекидневното ни    пространство, имат ли „пазачи“ на скритите в образа смисли? Вероятно това са смешни    въпроси, в някакъв смисъл и опасни, ако се интерпретират като искане за символни    гардове - защитна символна гвардия, но „историята“ показва, че символното насилие    всъщност пише същата тази история. Поставяйки тези въпроси, твърдя, че най-добре    ще се пазят от символните си „насилници“ авторите и дейците чрез собствените си    писания и действия, ако им се дава глас и ако има кой да ги чуе. Променящите се    исторически ситуации вероятно ще извеждат едни или други от тях на преден план, но    когато в „образа“ на дадена историческа личност се вложат думи, абсолютно различни,    противоположни на изречените от нея, или й се припишат тотално чужди на    поведението й действия символът става друг, смисълът „насилва“ образа, през него    започва да „светят“ странни светлини, образът става маска на самия себе си, и    –вероятно – се появява фалшив символ, „похитил“ даден образ за обслужване на    конкретни цели.

Героят и музеят. Сюжети от туристическите книги за впечатления

The paper treats the problem of so-called “consumption of identity” (Anne-Marie
Thiesse), being based on material from the National Museum “Hristo Botev” in Kalofer.
Visitors’ impressions, taken from impressions’ books of the museum from 1945 to
2017, are considered. Particular attention is paid on the problem how the political context was
influential on the tourists’ mentality, and how deep was the match between ideological change
and peoples’ viewpoints as reflected in the comments by them. A considerable part of
visitors’ texts, left by people with various social profiles, are dedicated to reproducing the
history and literary history narrative about Hristo Botev in its most canonical version. There
are also notes, deliberately distanced from the canon. Most of them thematize problems like
how the national hero and his attributes were exposed, whether they were displayed properly
and how the exposition was matchable to ordinary peoples’ expectations, inspired by popular
nationalism mainly. There are written impressions, focused on museum facilities like toilet
maintenance and hygiene.


The way visitors reflect the mission of the museum as education institution and how it
operates on that level is also analyzed. The slowly advancing consumerism in background
mode is also included with its heuristic potentials.

Ботев в иконографията на кръга „Мисъл“. Тезиси

Botev in the Missul’s circle iconography

This article focuses mainly on iconographic politics of the Missul circle with regard to the
heritage of the national poet Botev. I put forward four theses starting from the categorical
emancipation of the poet Botev from his revolutionary profile, made precisely by the leading
theoretician of the circle Dr. Kristev. The observation that Botev is a poet of the present is the
core statement. I consider the relationship between iconicity as a social practice and
iconography as a literary-historical canonizing procedure. Although the emphasis is on
iconography, I consider that this concept cannot deal with the negative attitudes of the Missul
circle with regard to Botev both as poet and revolutionary.

Употребата Батак или въпроси без право на отговор

В тази статия разглеждам така наречения скандал Батак, като политическа употреба на „научни“ и популярни дискурси свързани с историческо събитие, превърнато в институционализиран мит. Ситуирам го в контекста на зараждащи се материални и дискурсивни практики на реактивен национализъм, и в този на приемането на България в Европейския съюз. В основата на тези практики са политически играчи, претендиращи за ролята на публични интелектуалци, които с достъпа си до средства за масови комуникации и ореола на патриоти, притежават социалната власт да рамкират общественото мнение. В скандала Батак се включват, както основни представители на историческата гилдия, говорещи от позиция на институциите, които те представляват, така и основни политически фигури, като президент, бивш президент, министър- председател. Особено активни са националистите от Атака и ВМРО. Както посочва Доротея Добрева, след 1989 г. редица проекти в хуманитарните и социалните науки, изследващи формирането на национални митове и стереотипи, се приемат враждебно от националистически настроени среди, но никой от тях няма такъв отзвук, както така случая с проекта за Батак (2010, с. 62). Важно е да се посочи контекста, в който избухва този скандал.

Медийната истерия започва към края на месец април 2007 г., тоест едва четири месеца след приемането на България в Европейския съюз. Тук се опитвам да отворя за дискусии въпроси за значението на скандала: Защо се случва именно тогава;

Има ли и какви са политическите, и културните последствия от него?