Facebook Logo
Проекти | Градски изследвания: интердисциплинарни изследвания за млади учени | Студентски предизвикателства
Конструиране на национална идентичност през движението „Опознай България – 100 национални туристически обекта”
Автор: Вероника Димитрова
Дата: 2014-05-22

автор - Кристина Димитрова

(курсова работа)

Резюме

Текстът, озаглавен „Конструиране на национална идентичност през движението „Опознай България – 100 национални туристически обекта”, анализира движението „Опознай България – 100 национални туристически обекта” като агент на конструиране и утвърждаване на национална идентичност. 100те национални туристически обекта са разгледани като места на памет (по Нора) в контекста на основните теории за нация, национална идентичност и национализъм на Гелнер, Смит и Андерсън. Разгледани са и някои аспекти от социологията на туризма (по Urry), които допълват анализа от една различна перспектива към обектите и към туристическите практики.

В текста защитавам тезата, че обектите от движението „Опознай България” конструират национална идентичност, поставяйки акцент върху географското и най-вече историческото измерение на българския национализъм. Обектите представят националния мит като изчистен религиозно и етнически. Основите на идентичността са отпратени от една страна основно към епоха на Възраждането, а от друга – към традициите и обичаите, по-скоро към народната култура, отколкото към високия националистически героичен канон. 100те национални туристически обекта поставят акцент върху нацията като културна, а не като политическа общност, което представлява по-смекчен вариант на агресивния политически национализъм.

 

 

Движението „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ ми се струва важен изследователски обект, поради нарастващата си популярност (само през 2009 г. са отпечатани 60 хил. книжки за печати[1]). Целта на настоящия текст е да разгледа вложените в обектите смисли и пренасяните от тях послания.

Изследователските течения в сферата на националното могат да бъдат обобщени в две основни тенденции: примордиалистки, според които нацията се основава на древен етнически субстрат, и модернистки, които определят нацията и национализма като модерни явления, характерни за периода след Френската революция предимно за Западния свят. Модернистите твърдят, че нацията не е вроден атрибут на човечеството, а измислена от национализма колективна идентичност (Гелнер 1999: 13). Тя е само една от множество възможни идентичности, които са се развили в човешката история. Нацията (аналогично на всяка голяма общност от хора) е въобразена общност (Андерсън 1998), тъй като усещането за общност се основава на въображение за лично познанство, което е практически неосъществимо.

Нацията е политическа общност, въобразена като наследствено ограничена, защото се нуждае от граници, отвъд които се разполагат другите нации (Андерсън 1998: 21-22). Така географията на родината, назоваването и отразяването на картата на националната държава се оказват важни елементи на национализма, позволяващи установяване на пространствено измерение на националната идентификация и заличаване на разликите в рамките на националната територия. Гелнер отбелязва, че въпреки претенцията на национализма, че се основава на единна древна култура, той всъщност налага една унифицирана висока култура на местните групи с разнообразни културни характеристики (език, обичаи, традиции, фолклор).

Друг стълб и на нацията, и на национализма е митологизираната национална история. Около историческия мит се обединяват членовете на общността, черпейки легитимност, чувство (и задължение) за принадлежност и национална гордост. Етнокултурното разбиране, характерно за хабсбургския национализъм (какъвто е и българският), ограничава националното до етническото. По този начин историята се изчерпва със славното минало на един етнос, лишено от чужди исторически напластявания. Българският национализъм, формиран в епохата на Възраждането, по необходимост възприема този характер, тъй като възниква в условията на липса на собствена държавност, а национализмът изисква съответствие между нация и държава (Гелнер 1999: 13, 58). По този начин националната митология се фокусира върху определени исторически периоди (чийто превес може да се променя в различните епохи), а от народната памет и от официалната история са отстранени цели исторически пластове (в българския случай пример за това е османският период).

Много важно с оглед на 100те национални туристически обекта е понятието „място на памет“ на Пиер Нора. Местата на памет са реални места, които участват в изграждането на (национални) идентичности и във внушаването на задължение за помнене и честване (Нора 2004). В този смисъл местата на памет функционират като останки от националната ритуалност, която възпитава и приобщава представителите на нацията (Смит 2000: 107 и сл.). От друга страна, те са „нещо, където паметта работи” (Нора 2004: 27), когато бива прекъсната традицията на паметта (което се случва в Модерността). Историческата дистанция ражда националния мит, който на Запад отслабва след края на Втората Световна война. В България обаче националният модел на държавата се разпада едва след 1989 г., тъй като социалистическата епоха присвоява националистическия дискурс, замествайки с него интернационалната просъветска пропаганда (особено със задълбочаване на идеологическата и легитимационна криза през 70те). В тази връзка Знеполски говори за „националкомунизъм” (Знеполски 2004: 128).

В този контекст разглеждам 100те национални туристически обекта като ресурс за формиране на българската национална идентичност и за утвърждаване на българския национализъм. Обектите са разпръснати (макар и неравномерно) по цялата българска територия, репродуцирайки до известна степен усилието на Възраждането (чрез пресата и литературата) да маркира пространството на родината чрез географски назовавания. Периодът на възникване на движението (1966 г.), т.нар. „зрял социализъм“ се характеризира от една страна с твърда културна пропаганда (т.нар. „културен фронт“[2]), а от друга – с утвърждаващия се национализъм. Обособяването на 100 национални туристически обекта е напълно в синхрон с инициативи като „Опознай родината, за да я обикнеш”[3] (цитат от Алеко Константинов, един от късните представители на националния канон, във възрожденския стил на обожествяване на българската природа). Движението „Опознай България“ представя себе си като „живия урок по история, родолюбие и природолюбие, през които трябва да минат всички днешни и бъдещи поколения”[4], като по този начин обвързва еднозначно българската природа със славната история (която трябва да се помни и обича).

В списъка на 100те национални туристически обекта всъщност фигурират 200 обекта[5], значителна част от които – 111 – са исторически (вкл. археологическите и етнографските обекти). 32 обекта са природни, а 28 – религиозни. Идентифицирах 22 обекта, свързани с културата и изкуството (художествени галерии, музеи, посветени на изкуството, къщи музеи на български творци, НДК). 18 обекта са архитектурни, като само 3 от тях са чисто архитектурни (без да имат исторически примеси – т.е. архитектурата, а не историята на архитектурния обект е основната). 3 обекта категоризирах като военни (музеи и военни гробища) и 16 – като „други”, включващи научни музеи (природонаучни, минераложки, планетариуми и др.), музеи, посветени на различни теми (Музей на образованието, Музей на солта, Музей на мозайките, Музей на спорта и др.), зоопаркът[6]. Явен е превесът на обектите с историческа насоченост, което доказва тезата, че движението „Опознай България“ формира и укрепва националната идентичност през призмата на историята. Характерна черта на туризма в световен мащаб е възпроизводството на традиционните националистически реторики.

От всички исторически обекти 42 са музеи – исторически, археологически или етнографски. В изследването си върху българските исторически музеи и ролята им в изграждането на национална идентичност Станчева твърди, че модерният музей възниква във връзка с националната държава, като има за цел да въплъти и съхрани за бъдещето наложената единна култура и история (Станчева 2013). Българските музеи изиграват важна роля в процеса на символно конструиране на нацията, като този процес продължава до днес под знака на културното наследство, легитимиращо културния национализъм като по-култивирана и безопасна идеология (Urry 2002: 100 и сл.). Интересна е и перспективата на Копринаров, който дискутира въпроса за патримониализацията на съвременния свят, като обвързва нарастващия интерес към културното наследство и неповторимостта на националните култури с носталгията по отминалото време и „детрадиционализацията” (термин на Антъни Гидънс) на съвременния живот (Копринаров 2013). В този смисъл 100те туристически обекта са образец на културно-историческо наследство в смисъла му на субстанция на една неповторима културна общност (българската нация), която трябва да бъде опазвана, за да поддържа и пренася националната идентичност.

От обектите, които подлежат на периодизация (изключвам природните обекти, археологически, историческите и етнографските музеи и общите музеи и други туристически обекти), 44 обекта са от епохата на Възраждането, 24 са от Третото българско царство, 23 са от Средновековието, 8 са от тракийско време, пет – от османската епоха, по четири – от римския период и от най-новото време (след 1989 г.) и по два от първобитно и социалистическо време. Видимо е привилегироването на определени исторически периоди, като Възраждането е най-традиционният обект на националистическия дискурс. Борбата за независимост ражда пантеона на националните герои и до днес присъства в учебниците по литература и история като извор на национална гордост. Доминацията на възрожденското в 100те национални туристически обекта е не само по линия на историческите обекти, но и на архитектурните и културните (14 от осемнайсетте архитектурни обекта и 9 от 22-та културни са от Възраждането); фаворизирани са и възрожденското изкуство, и възрожденската култура на всекидневието (чрез етнографските експозиции). Средновековието пък присъства като легитимационен дискурс още от раждането на българския национализъм през Възраждането: дългото прекъсване в държавността предизвиква скъсване с непосредствената османска традиция и отпращане на устоите на нацията към славното средновековно митологично минало (Дичев 2002).  Социалистическият режим утвърждава мястото на Средновековието в националистическия дискурс основно във връзка с честването на юбилея 1300 г. от основаването на българската държава. В движението „Опознай България“ Средновековието доминира в религиозните обекти, като 13 от всичките 28 са от този период (основно манастири, които през османския период служат за пазители на българското: писменост, история, памет за държавността). Третото българско царство се превръща във важен елемент от националната идентичност в постсоциалистическата епоха и се легитимира като антитеза на социализма. Има два периода, които отсъстват от разказа, изграден от 100те национални туристически обекта: османският и социалистическият. Докато от тракийското наследство са представени 8 обекта, от османското, което е значително по-близо времево и по-влиятелно спрямо съвременната действителност, откриваме само 5. Социализмът пък има само две репрезентации – толкова, колкото и първобитната епоха. Двете епохи са травматични епизоди за българската историография и се възприемат по-скоро като прекъсване на историята, отколкото като нейна интегрална част.

В тази връзка много важно изключване тече и по друга линия – етническата. Както вече бе коментирано, българският национализъм има етнически характер и макар да поставя фокус върху територията, всъщност се легитимира през етноса. Отстраняването на чуждите влияния се отразява веднъж в отсъствието на османския период от историческия мит и втори път в изключването на историите на етносите, населявали и населяващи български територии. От 100те национални туристически обекта отсъстват репрезентации на българските турци, ромската общност, власите и т.н. Единствената репрезентация на друг етнос – евреите – е косвена: чрез къщата музей на Димитър Пешев, който изиграва важна роля за спасяването на българските евреи по време на Втората Световна война. Макар да засяга еврейското малцинство, обектът всъщност е място на памет за българската толерантност и представя славна страница от българската история. Аналогична е ситуацията с религията – от 28 религиозни обекта само един е мюсюлмански (шуменската джамия Шериф Халил Паша). Един исторически обект (Демир баба теке) също е свързан с мюсюлманската вяра. Друг аргумент в тази посока е териториалното и тематично разпределение на обектите. Сред областите с най-малко обекти са Кърджали и Търговище – средища на българските турци. От друга страна, област Смолян (друго средоточие на това малцинство) предлага основно природни обекти (само 3 от 13 обекта са исторически, като два от тях са съответно архитектурен резерват и етнографски комплекс).

Подходът на Смит при изследването на модерните нации дава предимство на културните феномени пред политическите и представя етническата култура като хранилище, от което поколенията черпят представи, знаци и символи, обичаи и традиции, ценности (Смит 2000). Освен химна и знамето като отчетливи националистически знаци, Смит обръща внимание и на по-прикрити символи и церемонии като националните забавления, провинциалния бит, народните герои и т.н. Както вече бе обсъдено, според Гелнер, национализмът налага една висока унифицирана култура, скривайки я зад образа на иманентната народна култура: националните традиции, обичаи, ритуали са представени като извлечени от първичния деен живот на селяните. Функциите на националната идентичност се състоят от една страна в социализиране на индивидите като представители на нацията и осигуряване на социалните връзки чрез общите ценности, символи и традиции. От друга страна, националната идентичност и национализмът целят възпитание в принадлежност към нацията и преклонение пред хомогенната й култура (Смит 2000).

100те национални туристически обекта могат да бъдат разгледани като именно такова налагане на обща народна култура. Между тях има много малко чисто възпоменателни обекти – 6 паметника (два от които религиозни), два пантеона един възпоменателен комплекс и панорамата Плевенска епопея (традиционни места на памет par excellence). Възпоменателният елемент обаче присъства при редица обекти под формата на знамена, записи на химни и патетични слова (напр. къщата музей на Христо Ботев), ритуализирани поклонения пред по-важните обекти (напр. комплекса на връх Шипка). Квазирелигиозната атмосфера на тези места на памет от една страна репрезентира тайнствената мощ на нацията, а от друга – изпълнява ролята на характерния за туризма феномен на поклонение, обвързано с ритуал на преход: туристът напуска познатата си обстановка, за да се потопи в лиминална ситуация (маркирана в случая от тайнството на националния култ) и да се върне обратно в обичайната си ситуация, но вече с ново познание и нов статут (Urry 2002: 10-11). Като символ на този нов статут може да разгледаме печата в книжката на туриста, както и наградите, давани при събиране на 25, 50 или 100 печата.

В сравнение с възпоменателните обекти много повече се оказват етнографските (28 на брой): етнографски музеи (които обаче са само 5 на брой), къщи музеи, етнографски комплекси и резервати и др. Етнографското представяне на историята дава алтернатива на високия национализъм на героите и воините, представяйки изконно българското ежедневие. Къщите музеи представят не подвига на героите, а тяхното всекидневно съществуване, което е маркирано като бедно и примитивно. От една страна, по този начин прогресисткото мислене описва превъзходството на настоящето, а националната държава черпи легитимност от постигнатия (от нея) напредък. От друга страна, внушенията за лишения и нищета се вписват в дискурса на виктимизация, характерен за Българското възраждане. Имплицитно в тях се съдържа обвинение към османската власт, като целият османски период е разглеждан като вековен период на застой, в който като че ли нищо не се е променило дори в бита на хората. Трябва да отбележим, че подобна констатация се опира и на реалната консервативност и капсулираност на българската общност през тази епоха и ниския интензитет на външни влияния (и поради ограничените комуникации, и поради политическата зависимост, и поради спецификите на Османската империя). Макар всъщност етнографските експозиции да показват моментна снимка на възрожденския начин на живот, те създават усещане, че това е бил животът на българите от Средновековието насетне. Показателно в тази насока е твърдението на Иван, което полага края на прогреса в битов план в епохата на основаване на българската държава:

Селянинът от времето на отца Паисия чешеше черния гръб на земята със същото рало, с което това правеха неговите прадеди от седемте славянски племена от времето на Испериха. (Хаджийски 2008: 578)

Във връзка с традициите и обичаите (народната култура) като същност на националното Ъри дискутира две важни тенденции на туризма. От една страна, модерният туризъм се основава на търсене на автентичното (Urry 2002: 12-13). Аналогично на националистическата претенция за народност (и оттам – автентичност), туризмът търси традиционното, истинското в чуждата култура. В този смисъл етнографското представяне на историята в 100те национални туристически обекта допълва историческите познания, като придава достоверност на предложеното – интериорът на стаите, домакинските принадлежности, инструментите за работа са автентични, запазени в оригиналния си вид. Туристическият поглед търси и типичното – напр. типичният град, типичната гледка. В този смисъл важна роля играе и типичната възрожденска архитектура, която е основна характеристика на голямата част от етнографските комплекси и от къщите музеи (макар националният характер на самия архитектурен стил да е спорен, тъй като подобни архитектурни образци са разпространени в голяма част от Османската империя от този период). В допълнение, туризмът представлява своеобразна семиотична дейност – за разлика от всекидневния поглед на туриста, когато отиде на чуждо място, той се вглежда във всяка подробност и търси знаци, които да възприема и тълкува. Така 100те национални туристически обекта, които имат за цел да конструират и подхранват национална идентичност, трябва да направят нацията видима и осезаема, като предложат на посетителя знаците на българското. Това обяснява изобилието от знамена, традиционното озвучаване с химни и маршове, показването на носии, занаятчийски предмети и т.н. Някои обекти (напр. Мадарският конник) са самостоятелни разпознаваеми знаци на българското.

Като важен извод от анализа на 100те национални туристически обекта от една страна бих подчертала репрезентацията и легитимацията на националната идентичност през туризма на базата на възрожденския мит и неговата средновековна основа. Националната митология, въплътена в изследователския обект, е етнически и религиозно изчистена и насочена основно към народната култура и традиционното всекидневно живеене, репрезентирани от етнографията. От друга страна, национализмът, съсредоточен в 100те национални туристически обекта, се основава не толкова на политическото (какъвто е национализмът от рода „България на три морета”), колкото на общите традиции, символи, ценности – една по-безопасна форма на тази спорна идеология.

 

 

Библиография:

 

Андерсън, Б. Въобразените общности, Критика и хуманизъм, София, 1998

Гелнер, Ъ. Нации и национализъм, Критика и хуманизъм, София, 1999

Дичев, И. Балканите – криза на идентичностите и междукултурни комуникации. Кръгла маса с участието на Ивайло Знеполски, Богдан Богданов, Георги Фотев, Ивайло Дичев и Светлозар Игов, в-к Култура, бр.19/20, 17.05.2002 г., http://www.kultura.bg/media/my_html/2227/masa.htm, последно посетен на 09.05.2014 г.

Знеполски, И. Комунизмът – място на памет без общоприета опорна точка. Относно характера на посткомунистическата травма – в: Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето, Дом на науките за човека и обществото, София, 2004, 127-144

Копринаров, Б. Международният туризъм и културна идентичност в контекста на глобализацията, сп. Управление и образование, т. IX (2), 2013 г., http://www.conference-burgas.com/maevolumes/vol9/bOOK%202/b2_08.pdf, последно посетен на 07.02.2014

Нора, П. (под рък.) Места на памет, т. I От републиката до нацията, Дом на науките за човека и обществото, София, 2004

Смит, А. Националната идентичност, Кралица Маб, София, 2000

Станчева, С. Символни места на паметта в процеса на изграждане на българска национална идентичност: ролята на историческите музеи, автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен „Доктор”, София, 2013 г.

Хаджийски, И. Моралната карта на България, Захари Стоянов, София, 2008

 

Urry, J. The tourist gaze, Sage, London, 2002

 

 

Приложение 1

Списък на 100те национални туристически обекта

 

1.1. Банско – Велянова къща,

1.2. Банско – Музей Неофит Рилски

1.3. Банско – Музей Никола Вапцаров

1.4. Банско – Църква "Св.Троица"

1.5. Банско – Постоянна иконна изложба "Банска художествена школа"

2. Пирин – Връх Вихрен

3. Добърско – Църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат"

4.1. Мелник – Исторически музей,

4.2. Мелник – Кордопулова къща

4.3. Роженски манастир

5.1. Петрич – местност "Рупите" - храм паметник "Света Петка Българска"

5.2. Петрич – Самуилова крепост

6.1 Несебър – Архитектурно-исторически резерват и Археологически музей

6.2. Поморие - Музей на солта

7. Бургас – природозащитен център Пода

7.2. Бургас – храм - паметник "Св. Св. Кирил и Методий"

8.1. Малко Търново – историческа местност Петрова нива

8.2. Малко Търново – исторически музей

8.3. Созопол - Археологически музей

9.1. Варна-  военноморски музей

9.2. Варна – исторически музей

10. Девня - Музей на мозайките

11.1. Велико Търново – Царевец

11.2. Велико Търново – исторически музей,

11.3. Велико Търново – Арбанаси

12. Свищов - Къща Музей "Алеко Константинов"

13.1. Видин – Музей крепост Баба Вида

13.2 Видин – исторически музей

14. Пещера "Магурата"

15.1. Белоградчик – исторически музей

15.2. Белоградчишки скали и крепост Калето

16.1. Враца – пещера Леденика,

16.2. Враца – Регионален исторически музей

17. Връх Околчица - Лобното място на Христо Ботев

18.1. Козлодуй – Национален музей "Параход Радецки"

18.2. Козлодуй – паметник на Христо Ботев и неговата чета

19.1. Габрово – Архитектурно-етнографски комплекс Етър

19.2. Габрово - Географски център на България, местността Узана

19.3. Габрово – Музей на образованието

19.4. Габрово – Музей Дом на хумора и сатирата

20. Боженци – Архитектурно-исторически резерват

21. Трявна – Музей на резбарското и етнографско изкуство

22.1. Дряново - Дряновски манастир

22.2. Дряново – Пещера "Бачо Киро"

22.3. Трявна - Музей "Кольо Фичето"

23.1. Добрич – Дом паметник "Йордан Йовков"

23.2. Добрич – Художествена галерия

24.1. Балчик – Двореца

24.2. Балчик – Ботаническа градина

24.3. Каварна - Нос Калиакра

24.4. Каварна – Исторически музей

25.1. Кърджали – Манастирски комплекс "Св. Йоан Предтеча"

25.2. Кърджали – Перперикон

25.3. Кърджали – Регионален исторически музей

26.1. Кюстендил – Художествена галерия - Владимир Димитров - Майстора

26.2. Кюстендил – Къща музей " Димитър Пешев"

26.3. Кюстендил – Регионален исторически музей

26.4. Кюстендил –  Музей "Средновековна църква Св. Георги"

27.1. Благоевград – Регионален исторически музей

27.2. Благоевград – Възрожденски комплекс Вароша

27.3. Благоевград – връх Руен

28.1. Рилски манастир

28.2. Стоб - Стобски пирамиди

29. Рила – хижа Скакавица и Седемте рилски езера

30.1. Ловеч – Музей Васил Левски

30.2. Ловеч – Къкринско ханче

30.3. Луковит – Национален пещерен дом

31.1. Троян – Троянски манастир,

31.2. Троян – Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства

31.3. Черни Осъм - Природонаучен музей

32. Тетевен - Исторически музей

33. Брестница – пещера Съева Дупка

34.1. Берковица – връх Ком

34.2. Берковица – Етнографски музей,

34.3. Берковица – къща музей Иван Вазов

35.1. Пазарджик – къща музей Станислав Доспевски

35.2. Пазарджик – катедрална църква Св. Богородица

35.3. Пазарджик – Регионален исторически музей

36.1. Панагюрище – Историческа местност Оборище

36.2. Панагюрище – къща узей Райна Княгиня

37. град Пещера – пещера Снежанка

38. Батак – исторически музей

39.1. Трън – Ждрелото на река Ерма

39.2. Перник – Подземен минен музей

40.1. Плевен – Панорама Плевенска епопея

40.2. Плевен – Мавзолей параклис - "Св. Георги Победоносец"

40.3. Плевен – Регионален исторически музей

41.1. Пловдив – Исторически музей

41.2. Пловдив – Етнографски музей

41.3. Пловдив – Античен театър

42. Перущица - Исторически музей

43.1. Сопот – Къща музей "Иван Вазов"

43.2. Сопот – Женски метох

44. Карлово - Национален музей "Васил Левски"

45. Калофер - Национален музей "Христо Ботев"

46.1. Сандански – Епископска базилика

46.2. Сандански – Археологически музей

46.3. Връх Ботев

47.1. Асеновград – Бачковски манастир

47.2. Асеновград – Асенова крепост

48. Разград - Исторически резерват "Абритус"

49.1. Исперих – Исторически музей

49.2. Исперих – Историко - археологически резерват "Сборяново"

49.3. Исперих – Демир Баба теке“ и тракийски град Хелис – с. Свещари

50.1. Русе – Къща музей "Захари Стоянов"

50.2. Русе – Пантеон на възрожденците

50.3. Русе – Ивановски скални манастири

50.4. Русе – Скален Манастир "Димитрий Басарбовски"

50.5. Русе – манастир и музей "Света Марина"

50.6. Бяла – Музей "Освободителна война"

51. Силистра - Исторически музей

52. Село Сребърна – Природонаучен музей при биосферен резерват

53.1. Тутракан – Мемориален комплекс (военно гробище)

53.2. Тутракан – Музей на Дунавския Риболов и лодкарство

54.1. Сливен – Къща музей Хаджи Димитър

54.2. Сливен – Национален музей на текстилната индустрия

55. Велинград – Исторически музей

56.1. Котел – Пантеон на Георги Стойков Раковски и музей на котленските възрожденци

56.2. Котел – Природонаучен музей

57. село Жеравна – Къща музей Йордан Йовков

58.1. София – Национален исторически музей;

58.2. София – Национален музей Боянска черква

59.1. София – Храм-паметник Александър Невски с крипта

59.2. София – Военноисторически музей

59.3. гр. Гоце Делчев – Общински исторически музей

60.1. гр. Елена - Архитектурно - исторически комплекс – Даскалоливница

60.2. гр. Елена - Къща - музей "Иларион Макариополски"

61.1. София – Национален дворец на културата

61.2. София – Национален музей "Земята и хората"

62.1. София – Национален музей за българско изобразително изкуство,

62.2. София – Етнографски институт с музей при БАН     

62.3. София – Национална художествена галерия

63.1. Етрополе – манастир "Св. Троица",

63.2. Етрополе – Исторически музей,

63.3. Етрополе – Часовниковата кула

64. с. Кръстевич - Туристически възпоменателен комплекс "Бунтовна"

65. София - Национален природонаучен музей при БАН

66.1. София – Музей на историята на физическата култура и спорта

66.2. София – Зоопарк

67.1. Хисаря – Археологически музей

67.2. Старосел – Тракийска гробница

68.1. София – Археологически институт с музей при БАН

68.2. София – Национален политехнически музей

69.1. Чипровци – Исторически музей

69.2. Чипровци – Чипровски манастир "Свети Иван Рилски"

70. Брацигово - Градски исторически музей

71.1. Чирпан – Къщa музей "Пейо К. Яворов"

71.2. Чирпан – Художествена галерия "Никола Манев"

71.3. Златна ливада – Манастир "Св. Атанасий"     

72. Хасково – Монумент Света Богородица,

72.1. Александрово - Александровска гробница и музеен център на тракийското изкуство в източните Родопи

72.2. Мезек – Тракийска куполна гробница

72.3. Мезек – Средновековна крепост

73.1. Димитровград – исторически музей

73.2. Димитровград – музей Пеньо Пенев

73.3. Димитровград – Народна астрономическа обсерватория и планетариум "Джордано Бруно"

74.1. Витоша – Хижа Алеко

74.2. Витоша – Черни връх

75. Копривщица – Архитектурно-исторически резерват

76. гр. нова Загора – Исторически музей " Каранова могила"

77. Клисура – Исторически музей

78. Осеновлаг – Манастир “7-те престола”

79.1. Самоков – Исторически музей

79.2. Самоков – Девически манастир „Покров Богородичен”

79.3. Белчин - Музеен комплекс „Цари Мали град”

80. Рила – Връх Мусала

81.1. Търговище – Славейковото училище

81.2. Търговище – Средновековна крепост "Мисионис"

82.1. Скравена – Костница на Ботевите четници

82.2. Ботевград – Исторически музей

82.3. Ботевград – Часовникова кула

83.1. Смолян – Исторически музей,

83.2. Смолян – Планетариум

84.1. Пещера Ухловица

84.2. Пампорово – Връх Снежанка

85.1. Родопи – връх Голям Перлик

85.2. Родопи – Чудните мостове

86. Златоград - Етнографски ареален комплекс

87.1. Село Широка лъка

87.2. Мадан - "Родопски кристал"

87.3. Шаренка - Пещера „Шаренка”

88. Триградско ждрело – хижа Триградски скали

89.1. Ягодинска пещера

89.2. Буйновско ждрело

90.1. Стара Загора – Регионален исторически музей

90.2. Стара Загора – Неолитни жилища

90.3. Стара Загора – Паметник “Бранителите на Стара Загора - 1877 г.”

91.1. Казанлък – Тракийска гробница

91.2. Казанлък – Литературно-художествен музей "Чудомир"

92. Шипка – Храм-паметник "Рождество Христово"

93. Връх Шипка - Национален парк-музей "Шипка"

94.1. Шумен - Регионален исторически музей,

94.2. Шумен - Историко-археологически резерват “Шуменска крепост”

94.3. Шумен - Паметник "1300 г. България"

95. Шумен - Томбул джамия "Шериф Халил Паша"

96. Плиска - Археологически резерват

97. Мадара – Мадарски конник

98. Велики Преслав – Национален историко-археологически резерват "Велики Преслав"

99.1. Ямбол – Античен град "Кабиле"

99.2. Ямбол – Исторически музей

100. Елхово - Етнографски музей



[1] Секция „100 НТО” от официалния сайт на движението „Опознай България – 100 Национални туристически обекта”, http://100nto.org/home/100-nto.html, последно посетен на 09.02.2014 г.

 

[2] Вж. Еленков, И. Културният фронт, Сиела, София: 2008

[3] Масов туристически поход, възникнал във връзка с честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

[4] Секция „100 НТО” от официалния сайт на движението „Опознай България – 100 Национални туристически обекта”, http://100nto.org/home/100-nto.html, последно посетен на 09.02.2014 г.

[5] Вж. Приложение 1.

[6] Трябва да направя важната уговорка, че някои обекти със смесено значение са идентифицирани по повече от един показател, поради което общият брой надхвърля 200. Напр. къщата музей на Захари Стоянов съм типологизирала и като исторически, и като архитектурен, и като културен обект.

За проекта
Архив на проекта
Вход:
Потребителско име
Парола за достъп
Тагове