Facebook Logo
Проекти | Градски изследвания: интердисциплинарни изследвания за млади учени | Студентски предизвикателства
Интернет: въобразените географии на виртуалното пространство
Автор: Вероника Димитрова
Дата: 2014-06-02

Отбелязването във Фейсбук – въобразената идентичност, картографираните преживявания и виртуалният град

автор - Бождар Иванов
(курсова работа)

Резюме

Настоящата работа разглежда функционалността на Фейсбук за отбелязване като механизъм за изграждане на въобразена идентичност, въобразена общност и география. Описва се развитието на отбелязването и разпространението на техническите пособия, нужни за нейното използване в България. Различните опции на отбелязването се илюстрират чрез реални примери от Фейсбук. Функционалността се разглежда и като възможност за виртуализация на градското пространство, картографиране на преживяванията и изграждането на паралелна въобразена география на града. От гледна точка на идентичността и общността, използването на отбелязването се разглежда като средство за бягство от резервираността на социалните контакти в рамките на града и доброволното поставяне под наблюдение от страна на въобразената общност от приятели. Разглежда се възможността за социални контакти и нейната ефективност през примера на отбелязванията. Градското пространство се анализира през образите, конституирани в рамките на Фейсбук и ролята на потребителите в изграждането на въобразената виртуална градска реалност. Ролята на администраторите на страници за отбелязване се пречупва през призмата на творческата идея на архитектурата. Изводите се обобщават в комбинирана индивидуална и пространствена представа за града в рамките на виртуалното.

 

В настоящата си работа ще разгледам феномена на отбелязването (още познато като „check-in”) във Фейсбук като възможност за оформяне на въобразена география от гледна точка на личното преживяване през мрежата и на пренасянето на градското пространство в нея.

Функционалността „check in”, която днес е най-популярна във Фейсбук, всъщност възниква още през 2009г. в апликацията Foursquare, която цели да даде възможност на потребителите си да се отбелязват от определени заведения и да ги споделят с приятелите си. Основната цел на тази функционалност е да даде възможност за популяризация на определени заведения. През 2010 Фейсбук въвежда подобна функционалност като позволява на своите потребители да се отбелязват не само от определени заведения, но и от места, които самите те въвеждат като локации. Докато през 2010 тази функционалност е основно достъпна през компютър или лаптоп, то по-късно с развитието на смартфоните използването й става изключително популярно, особено в България.

След 2010 на пазара в България се забелязва ръст на продажбите на смартфони, както и на развитието на мобилния интернет. Според данни публикувани от Капитал на 18.01.2012г. продажбите на смартфони спрямо 2010 растат с между 25% и 65%. 1[1]. С продажбите на повече смартфони, чиято основна характеристика е бързия достъп до интернет, се увеличава и нуждата от мобилен интернет, която в момента е застъпена в голяма част от пакетите, които мобилните оператори предлагат. Така на потребителите на Фейсбук се предоставя възможност да използват функционалността на отбелязването докато се движат както в градското пространство, така и извън него.

За по-доброто разбиране на цялостта на тази функционалност ще изведа няколко категоризации, които съм наблюдавал в социалната мрежа:

  • Отбелязване от определени места в града и извън него
  • Отбелязване по време на пътуване
  • Отбелязване на социален контакт
  • Отбелязване на дейностите
  • Отбелязване на емоциите

 

Тези функционалности могат да бъдат използвани както поотделно, така и заедно. Отбелязването от определени локации, както в рамките на града, така и извън него, бива надградено от Фейсбук чрез карта на местата, от които потребителят се е отбелязвал. По този начин се предоставя възможност за картографиране на движението в реално време. За да илюстрирам това ще дам пример с карта на потребител във Фейсбук, който активно използва отбелязването в рамките на града (Приложение 1). Потребителят е мъж на 26 години, като общия брой отбелязвания към днешна дата на картата му, само в рамките на София, е 425. Много места се повтарят, основно тези отбелязвания, които са от определени заведения. Освен заведения обаче на картата присъстват отбелязвания и от места като „Министерски съвет” по време на юнските протести през 2013, „Народно събрание” отново по време на протестите, „Паметник на Съветската армия” и др. Интересен случай, който наблюдавах при този потребител беше картографиране на последователни посещения на различни обекти в рамките на един ден.

      Следващият вид отбелязване, който си струва да се отбележи и се забелязва от сравнително скоро е отбелязването на придвижване или пътуване. То е част от функционалностите, които позволяват отбелязване на определена дейност. Пример за това е друг потребител на 21 години, мъж, който отбелязва пътуванията си:

Потребителят има 130 отбелязвания на картата си в рамките на Русе и околностите. Тази функционалност добавя линейна времева продължителност на картографирането на дейностите в социалната мрежа, а не само статичното отбелязване на „присъствие” на определено място.

      Друг много популярен вид отбелязване е отбелязването на социален контакт с друг потребител в социалната мрежа. Това приложение се използва и от двамата потребители, които дадох за пример досега, като често се комбинира с функционалността за отбелязване на местоположение и с отбелязването на дейност:

Горният пример е отбелязване на потребител жена, на 24 години,  в компанията на още 7 по време на събитие в зала Арена Армеец.

      Последната функционалност, която ще илюстрирам е сравнително нова във Фейсбук и въпреки това отново набира популярност – отбелязването на емоциите в социалната мрежа. Потребителят има възможност да използва функционалността по всяко време и в комбинация с горните илюстрирани възможности, както и самостоятелно. В системата са заложени определени опции за избор на емоция, но потребителят може и сам да избере друго чувство извън заложените.

Примерът е на потребител жена, на 25 години в компанията на други двама, намиращи се в Бизнес парк София. Потребителката направила отбелязването се чувства „special and full” (специална и претъпкана) и очевидно е преживяла спонтанен акт на мило отношение.

Всички тези примери илюстрират категоризацията, която предложих в началото като дават разширени възможности на потребителите да картографират действията си, местоположението си, социалните си контакти, емоциите си и да ги правят публични чрез социалната мрежа.

Картографирането на тези движения из града (и извън него), в допълнение с емоциите, компанията и дейността (като всичко може да бъде илюстрирано със снимки) според мен предпоставя превръщането на градския начин на живот във въобразена виртуална география на живота. Доколкото Фейсбук в последните години насочва функционалността на профила към модел на „дневник на живота”, то това допълнително предпоставя възможностите за изграждането на един паралелен на реалността образ на всеки един потребител. Потребителят има възможност дори да отбележи събитие в живота му, което е отминало (например раждане и местоположение на раждане) като по този начин да допълни разказа за себе си в социалната мрежа. Тук е моментът да отбележа, че използването на тези функционалности се случва доброволно. Това е изключително важно от гледна точка на настоящия анализ, защото ако по някакъв начин това се случваше автоматично, то случващото се няма да може да се разглежда като „въобразяване” на географията на движението из града, нито като „виртуален образ” – по-скоро щеше да представлява следене. Доброволното използване на тези функционалности може да ни насочи към осмисляне на Фейсбук профила на потребителите като една паралелна индивидуалност, изградена не върху цялостната личност на притежателя на профила, а върху неговата желана представа за себе си в очите на другите, през социалната мрежа. Въпреки, че някои потребители използват посочените функционалности по-често от други, то има определени дейности и локации, които не се използват в отбелязванията (например отбелязване от тоалетната или от болница).

Защо потребителите на Фейсбук искат да картографират местата, които посещават, емоциите си и срещите си в рамките на града? В „Индивидът и големия град” Георг Зимел говори за феномена на преситеността (Деянова 2004, „Социологията като шанс”). Това усещане се поражда от адаптирането на съзнанието на градския жител към постоянно променящите се образи на града, поредицата мигновени срещи и бързината на градския живот. Градския жител се адаптира към този ритъм и успява да „притъпи” своята реакция спрямо всички провокации на околния свят като намалява до голяма степен тяхното влияние върху съзнанието. Според Зимел това оказва влияние върху изграждането на определени социални норми на поведение, нужни за оцеляването в рамките на големия град. Сред тях е и резервираността спрямо социалните контакти – ограничаването на емоционалните и изчерпателни реакции спрямо другите и пораждането на известна степен самоконтрол върху поведението в рамките на големия град. До известна степен този тип мислене и адаптиране към градската среда се превръща в регулатор на социалните отношения в града – липсата на постоянната опасност от външна атака (както е било в Средновековния град) изисква от индивидите, живеещи в рамките на града да саморегулират поведението си и по този начин да запазят собствената си безопасност. Спонтанното изявяване на емоции в градската среда, в този смисъл, би предизвикало поредица от антипатични погледи, а откъсването от тази норма на самоконтрол се превръща в заплаха за регулацията в рамките на града. Ако допуснем тези твърдения за валидни, то Фейсбук позволява на градския жител да си въобрази изпитването на тези емоции и да сподели своето преживяване чрез функционалностите на социалната мрежа. Невъзможността за публично извикване насред площада на „ЩАСТЛИВ СЪМ!” се пренасочва към статуса в профила във Фейсбук, написано по същия начин, съпроводено с песен или с „емоция”. В този смисъл, профилът в социалната мрежа се превръща в убежище на емоциите, изживяванията, социалните контакти в рамките на града на тези, които искат да пренесат своето желание за споделеност и сплотеност (характерни за малкия град или селото) в своята въобразена общност от приятели онлайн, в рамките на Фейсбук.

Освен, че индивидът изгражда своят паралелен въобразен виртуален образ, с който да засити желанието си за споделяне на емоции във виртуалната въобразена общност на градското пространство, потребителят на Фейсбук доброволно поставя себе си под наблюдение (или поне своето алтер-его под формата на профил във Фейсбук). Говорейки за наблюдение, не може да не се засегне темата за контрола и, разбира се, надзора  и паноптизма. В „Надзор и наказание” Мишел Фуко обяснява паноптизма на властта с непрекъснатото следене и записване на дейностите на градските жители по време на чумната епидемия в Европа (Фуко, 1998; „Надзор и наказание”). Компактния модел на дисциплинарния диспозитив той описва като „затворено, разчленено, надзиравано във всички негови точки пространство (...), където и най-малките движения биват контролирани, където всички събития са записвани (...), където всеки индивид бива постоянно отбелязван, обследван и разпределян” (Фуко 1998: 206). Това непрекъснато наблюдение е централизирано в определена властова структура, но ако опитаме да приложим тези характеристики спрямо социалната мрежа Фейсбук, то те са налице, с условието, че това не е принуждаваща власт, която да прави отбелязването задължително, а по-скоро доброволно поставяне на собствената дейност в рамките на дисциплинарния диспозитив на наблюдението от въобразената общност на приятели в мрежата. Самият той също има определени изисквания за поведение, които, подобно на дисциплината като средство за саморегулация, породена от постоянното наблюдение, които биват зорко съблюдавани от всяка една от „наблюдателните кули” на приятелите в профила. Дори тук са налице санкциониращи и поощряващи механизми – ако отбелязването „се понрави” на общността тя награждава отбелязалия се с „харесвания”, и обратно – при липсата на такива, по-голяма е вероятността отбелязването от същото място да не се повтори. Налице е и възможността за самопоощряване чрез харесване на собственото отбелязване (практика, наблюдавана при потребителя в най-първия пример на работата ми, който използва отбелязването твърде често).

Характеризирането на Фейсбук като „социална мрежа” не може да не насочи вниманието на изследователя и към възможностите за социални контакти, които той предлага. Със своите възможности за чат и изпращане на съобщения и снимки, Фейсбук дава шанс на своите потребители да комуникират помежду си и да обменят информация, както споделяйки я публично, така и чрез лични съобщения. В разработката си „Макдоналдизацията на обществото” Джордж Ритзър се спира подробно на различни измерения на основните ценности на бизнеса на бързото хранене върху останалите сфери от живота (Ритзър, 2008; „Макдоналдизацията на обществото”). Една от тези характеристики е ефективността, като от гледна точка на социалните контакти и възможностите за интимни запознанства, онлайн срещите се оказват изключително ефективни, защото можем да покажем интерес „само с едно намигване”. Това важи за Фейсбук с пълна сила – добавянето на приятел става с един клик, а показването на интерес може да се осъществи с т.нар. „сръчкване” (poke). В темата с отбелязванията, ако обектът на желанието вече е станал наш „приятел” във Фейсбук и се отбележи от някъде, едно „харесване” на отбелязването може да се възприеме като ефективен начин за показване на симпатия.

Освен от гледна точка на индивида, използването на отбелязването в мрежата може да се разгледа и през градското пространство и неговото въобразяване като виртуално. Пренасянето на локации в рамките на онлайн мрежата, на техни снимки и на преживявания свързани с тях до известна степен прилича на изграждането на техни алтернативни идентичности в рамките на Фейсбук. Това се надгражда с развитието на страници на определени заведения или локации в рамките на Фейсбук, основно с комерсиална цел. Ако собствениците на определени заведения изграждат желания образ за своето заведение в рамките на профила му, то те го виртуализират и „включват” както във всеобщата въобразена общност. Освен там, то може да започне да бъде въобразена локация и за тези, които го включват в своите отбелязвания, като го натоварват с определени емоции и преживявания и го споделят с „приятелите” си. Така градското започва да се виртуализира и да „съществува” успоредно на физическата реалност. От гледна точка на индивидуалното използване на тези локации в отбелязванията, те успяват да дадат възможност за запазване на спомена за посещението на въпросната локация и да изградят история около него (до известна степен това допринася и за запазването на паметта на града – оформя се един разширен албум от снимки и впечатления от определени места). Така както и във физическата реалност на града, във виртуалната такава се пренасят много възможности за всеки индивид да избере къде да се отбележи, да разгледа, да консумира образите поставени от собствениците на заведения в техните профили или пък да избере от „менюто” културни събития удобно разположени на неговия “newsfeed”, придружени с индивидуални покани. В този смисъл, може да се види виртуалното пренасяне на града като тържище, по примера на Питър Лангър (Грекова, 2002; „Градът: социална реалност и представа”) – място, предоставящо на индивида много възможности за социални контакти, образи на градското и културни събития; едно постоянно обогатяващо се „тържище” от потенциални дейности за всеки – първо избирани от виртуалният „аз” и след това вероятно осъществявани в рамките на физическата градска реалност.

С постепенното разширяване на виртуалния въобразен образ на града можем да допуснем, че Фейсбук дава възможност за изграждането на един паралелен цялостен и идеализиран образ на града. В „Глобализацията. Последиците за човека” Зигмунт Бауман говори за промяната в пространствената структура на различни градове от картографирането на завареното пространство към опространствяването на картите (Бауман, 1999). В разсъжденията си той коментира възможностите, предоставени на архитектите да освободят своята творческа фантазия в проекти, които са давали възможност за изграждане на градове в празни пространства, ненатоварени с исторически ценности през примера на град Бразилия, който е изграден изцяло върху празното пространство отредено за столица на развиващата се държава. Така архитектите са имали възможност да приложат изцяло логическата и функционална мисъл върху изграждането на едно ново градско пространство, спрямо което обитателите да съобразяват начина си на живот. Ако гледаме на Фейсбук като същото такова празно виртуално пространство, върху което започват да се изграждат образите на виртуалния град и съответно биват картографирани през отбелязванията на потребителите в техните индивидуални карти, то в тази виртуална София ще се виждат само тези идеализирани и поставени в лъскави опаковки образи на локации в рамките на града. От града се заличават по-неприятните и не-харесвани (в смисъла на харесвания във Фейсбук) места, които не заслужават отбелязване, а във въобразената онлайн София остават само предпочитаните места, представени в желания за собствениците или администраторите на определени страници образи. Така в известен смисъл, точно администраторите на страниците на локации стават, по своему, архитекти на виртуалния въобразен образ на своите обекти.

В заключение, можем да обобщим отбелязването във Фейсбук като един механизъм за въобразяване на индивида в рамките на онлайн мрежата, включване във въобразената и обусловена от Фейсбук общност от приятели и „пренасянето” на градското пространство в общността на мрежата, неговото картографиране и изграждане на идеализирана въобразена география на преживяванията и посещенията. Налице са механизми за контрол, обуславящи се от непрекъснатото наблюдение на индивида и неговата активност от страна на неговите „приятели”. Налице са възможности за социални контакти по ефективен начин през предзададените функции за „харесване” и „споделяне”. От гледна точка на града, в онлайн картата на отбелязванията се пренасят онези пространства на градското, които потребителят решава да „отбележи” като значими и така да идеализира. Чрез развитието на отбелязванията като механизъм за реклама, администраторите на страници на локации във Фейсбук допълнително идеализират тези пространства като поддържат тяхната паралелна образност по желания начин. Така в рамките на Фейсбук успява да се оформи общност, притежаваща възможността да има собствено пространство, при това картографирано. Членовете на тази общност могат да „изпитват емоции” и да „споделят”, да определят своето местоположение и да демонстрират времево усещане за своите дейности, докато се отбелязват пътувайки например. В общността се оформят предпочитани и популярни локации, пренасящи физическото градско пространство в една „изчистена” от непривлекателните места география на алтернативни онлайн идентичности на пространства, преживявания, емоции и хора.

Библиография и източници:

  • Бауман, З. 1999. Глобализацията. Последиците за човека. София: ЛИК
  • Грекова, М. 2002. Градът: социална реалност и представа. София: Изток-Запад
  • Деянова, Л. 2004. Социологията като шанс. София: Изток-Запад
  • Ритзър, М. 2008. Макдоналдизацията на обществото. София: Емас
  • Фуко, М. 1998 Надзор и наказание. Раждането на затвора. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”
  • Онлайн източници:
    • Уикипедия: http://en.wikipedia.org/wiki/Facebook_features#Places [посетен на 8.02.2014г.]
    • Официален сайт на Foursquare: https://foursquare.com/about [посетен на 8.02.2014г.]
    •   Георгиев, А. Смартфоните в България са над 1 млн. Трите мобилни оператора отчитат трицифрен ръст в продажбата на таблети, който се дължи най-вече на ниската база. Продажбите на смартфони растат с между 25% и 65% спрямо 2010 г.

<http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2012/01/18/1747803_smartfonite_v_bulgariia_sa_nad_1_mln/ [посетен на 8.02.2014г.]

 

 

Приложение 1

Карта на отбелязванията на потребител



[1] http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2012/01/18/1747803_smartfonite_v_bulgariia_sa_nad_1_mln/ , посетен на 8.02.2014г. : „От Мтел отчитат над 270% ръст при таблетите, от Виваком - умопомрачителните 950%, а от Глобул съобщават загадъчно, че и те регистрират подобна тенденция и отчитат трицифрен ръст на продажбите на таблети за изминалата година.”

 

За проекта
Архив на проекта
Вход:
Потребителско име
Парола за достъп
Тагове