Facebook Logo
Проекти | Градски изследвания: интердисциплинарни изследвания за млади учени | Проект

1. Състояние на научните изследвания в България в съответното тематично направление:

Основната цел на проекта е да създаде структурни предпоставки за развитието на едно интердисциплинарно поле на градски изследвания. Състоянието на полето до момента може да бъде обобщено представено в няколко основни точки:

1. Градските изследвания не са обособени като специфично изследователско поле за социалните учени в България. По отделни теми в полето работят по-скоро отделни учени, разпръснати в няколко институции и относително затворени в дисциплинарните граници, наложени от съответната институция. Тъкмо затова можем да говорим за относително развити полета като история на града, социология на града, градска антропология. Тук можем да посочим изследвания като Съвсем отделно се развиват градските изследвания в дисциплинарните граници на архитектурата, урбанистиката, градоустройството. Проблемът е, че липсва интегриран подход, който да обвързва различните дисциплинарни перспективи и да формира общо изследователско поле.

2. Малкото изследвания в тази перспективна област остават маргинални, ако не и извън учебните планове и програми на съответните специалности в българските университети, както установи прегледът, направен от екипа на проекта. Градските изследвания в Западна Европа стават основа на магистърски програми и изследователски центрове. До този момент в България те успяват да формират единствено, при това рядко, отделни сегменти от курсове предимно в бакалавърски програми.

3. Въпреки тази частичност и маргиналност на полето, у нас има все повече млади учени, които се насочват към полето на градските изследвания, както установи екипът при прегледа на темите на защитени в последните две години дисертации. Повечето от тези млади учени със собствени усилия са открили начини да получат необходимата им академична подготовка чрез специализации във Франция, Германия, Англия. Това демонстрира наличието на изследователски потенциал, който обаче остава нискоефективен заради слабата институционализация и финансово обезпечаване на изследванията и участията в международни академични среди.

2. Актуалност на научната проблематика в България и Европа

Градските изследвания започват да се развиват след Първата световна война с ускоряването на урбанизацията и на социалните неравенства в градовете и достигат първия си разцвет в периода между 30-те и 50-те години на 20 в. След установяването на полето изследователските му резултати започват да се интегрират като безвъпросна част в нови области на интерес (субкултури, изследвания на работническите квартали и култура, на неравенствата и стратификациите и т.н.).

От 80-те и особено през 90-те години градът е преоткрит по нов начин. С ускоряването на глобализиращите тенденции на финансовите пазари, със засилването на миграционните процеси, със създаването на наднационални институции и системи на сигурност и съпровождащото ги преотстъпване на суверенитет от страна на националните държави градските проблематики стават фокусна точка не само на социологията и градоустройството, на антропологията и архитектурата, на културните изследвания и историята, но и на политическата философия и социалната теория. Градският синтаксис на социалния живот все повече измества националната държава като референциална рамка на дебатите върху справедливостта, неравенството, гражданството и властта в съвременните общества, с други думи, като референциална рамка на мислене на обществото. Едновременно с това транснационалните миграции, които са насочени именно към градовете, при които ежеминутно към градските региони мигрират над 100 души, налагат преосмисляне на класическото определение за град като „пространство на социална хетерогенност”. Най-бурно развиващите се в момента градове са извън Европа, което пък налага промяната на реферативната рамка, която винаги е полагала именно европейското развитие като нормативен модел, така че да включи в теоретичното разбиране на градското пространство не-европейски гледни точки. Специфичното градско развитие довежда до нови понятия като „рурбанизация”, „метрополис”, които едновременно отправят теоретични и емпирично-изследователски предизвикателства. В България, от друга страна, има специфични градски процеси: деиндустриализация, рурбанизация, гетоизиращи се градски зони. Тези процеси налагат едновременно нови изследователски перспективи, но още по-важно те налагат необходимостта от нови градски политики. Поради липсата на устойчиви изследователски практики и акумулиране на знания днес, по тези проблеми може само да се спекулира, а провежданите политики да бъдат заети отвън, без да са известни техните неочаквани ефекти. В този смисъл липсата на знание, натрупано чрез изследване, е не просто академичен, а и политически и административен проблем. Настоящият проект иска не просто да изследва едни или два отделни случая, а да създаде адекватна структура за провеждане на такъв тип изследвания и за интегрирането им както в образованието, така и в градските политики.

 3. Описание на научния център – бенефициент

Софийски универститет е не просто най-старият български университет, но безспорно и най-престижният все още в областта на социалните и хуманитарните науки. Катедра Социология, въпреки че е една от младите специалности в университета, вече има публичен и академичен престиж. Тя е ангажирана както в изследователски проекти, така и в проекти фокусирани върху реформата на висшето образование по социални науки в България. Част от тази история е и лабораторията „Изследователски център по социални науки”, финансирана от МОН. Вече трета година изследователският център се ангажира с подкрепата на академични изследвания, изследователски семинари и публични дебати чрез финансиране на изследователски практики, които целят включването на студентите в цялостен изследователски процес. Изследователският център по социални науки е една от малкото университетски лаборатории, която осъществява на практика политика по насърчаване на интердисциплинарни изследвания и интегриране на изследването във висшето образование. Центърът финансира проекти, фокусирани върху актуални социални проблеми, но разработвани с инструментариума на различни социални и хуманитарни науки. Свидетелство за това е публикуваният брой на сп. „Критика и хуманизъм” – Култури в движение - с отговорни редактори от екипа на Центъра, който опубличностява не просто резултатите от финансирани от центъра изследователски проекти, но отваря едно ново изследователско поле в българското академично пространство. Изследователският център по социални науки се ангажира с провеждането на академични дебати, но едновременно с това с провеждането на публични дебати по актуални теми, които имат за цел да преодолеят от една страна затварянето на академичното поле в себе си, но от друга – да рационализират публичното говорене по актуални социални проблеми.

Ако това е представяне на съвременното състояние на центъра, то той може да се представи и през дългата си история вече като учебно-изследователска лаборатория. Именно в тази си форма центърът осигури научното ръководство на докторантски проект, чиято цел беше подкрепата и развитието на докторалните изследвания в катедрата, финансиран от Отворено общество. Лабораторията се превръща в организационното звено, което събира изследователски екипи за анализ на учебниците по история през 90-те. Сред изследванията на центъра са: изследване на художествено-творческите екипи в края на 80-те, изследване върху преструктурирането на елитите през 90-те. Звеното има дълга история в изследванията на социализма като участници от центъра и днес са част от международен екип по проекта „Как си спомняме комунизма”.

Продължавайки приоритети на Центъра, изследователският екип идентифицира градските изследвания като перспективно изследователско поле, в чието развитие ще задълбочи усилията си. Всъщност за първи път Центърът ще се ангажира вече не с отделни изследователски проекти и единични курсове и практики в бакалавърската степен, а с разработването на цялостна интердисциплинарна изследователска рамка, обвързана с цялостна магистърска програма. Натрупаният организационен потенциал на Центъра гарантира успешното осъществяване на подобен амбициозен проект по създаване на интегрирано интердисциплинарно изследователско и образователно поле. За съжаление ресурсите на този център не позволяват създаване на докторантско училище. За сметка на това докторантите ще бъдат интегрирани през подкрепата на техни изследователски проекти, включването им в академичен семинар, подкрепата и насърчаването на участието им в международи семинари, финансирането на кратки сепицализации във водещи европейски центрове, както и интегрирането им като преподаватели в магистърската програма. 

4. Описание на работната програма по проекта

Настоящият проект реално съдържа няколко модула, които ще бъдат представени един след друг, въпреки че работата по тях ще тече едновременно.

4.1. Научна област и научни задачи на центъра

Изследователският център по социални науки беше създаден с две основни задачи – насърчаване на интердисциплинарни изследвания в областите на социалните науки и стабилно интегриране на интердисциплинарните изследвания в учебните планове и програми на специалност „социология”. Спецификата на научните задачи се очертва на първо място от тематичните полета, в които Центърът провежда регулярни конкурси: Социални компетентности в общества на знанието; социални неравенства и жизнени шансове; мобилност и идентичност.

Приоритетните области са формулирани така, че да насърчават интердисциплинарния профил и проблемната ориентираност на изследванията и да кооперират усилията на учени от различни полета – социология, антропология, история, политически науки, културни изследвания и др. – в търсене на теоретични и методологически ориентири за диагностика на съвременността и в изработване на подходи за история на настоящето.

В резултат от вече проведените изследвания към Центъра градът като социална и технологична инфраструктура, като нормативно и семантично пространство се очерта, от една страна, като изследователска територия, която по най-продуктивен начин може да събере и фокусира търсенията на учени от разнородни области на науката, а от друга страна, като евристична теоретико-методологическа рамка за разгръщането на научните задачи на центъра.

4.2. Цели на обучението

До момента Центърът има за основна обучителна цел устойчивото въвеждане на изследването в образователните планове, програми и практики. За постигането й наградените изследователски проекти бяха интегрирани като курсове и практики в учебния план на специалност Социология, а самите изследвания бяха провеждани с пълноценното участие на студенти. Могат да се отбележат следните положителни резултати: въвлеченост на студентите в целия изследователски цикъл; практическо овладяване на изследователски техники; рефлексия върху ограниченията на методите и теоретичните перспективи; формиране на умения за работа в екип и за подготовка на научна публикация.

Настоящият проект се стреми да поддържа и разширява тези цели и да ги осъществява на едно по-високо и организирано ниво, като:

- обвърже с интердисциплинарни изследвания една цялостна магистърска програма; по този начин интердисциплинарност и професионализъм ще бъдат съчетани по най-удачния начин, а студентите в магистърската програма ще я завършват като формирани изследователи;

- създаде устойчива рамка за подпомагане на докторални изследвания и по този начин профилира обучението на докторантите според изискванията на темите им;

- създаде възможности на докторанти да участват в европейски мрежи от изследователи в техните тематични области;

- поддържа лесен достъп до библиотечни фондове и бази данни;

- интегрира млади учени със собствените им изследвания в образователния процес на горните образователни нива при гарантирано високо качество;

- формира експерти по градски политики, които имат компетентността да базират управленски политики върху изследователски резултати.

4.3. Видове дейности за постигане на целите:

МОДУЛ А: РАЗВИТИЕ НА ГРАДСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ КАТО ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО ПОЛЕ

1. Учредяване на регулярен академичен семинар: Както вече беше представено по-горе в момента няма интердисциплинарно поле на градски изследвания, а само отделни дисциплинарно, затворени изследователски усилия. Именно за това първата цел на проекта е да конструира общ терен, на който през академичен дебат водещи изследователи да конструират обща интердисциплинарна рамка за бъдещи изследвания. Второто усилие на семинара ще бъда да създаде стратегия за интергираренто на градските изследвания както в институциите тук, така и в международна академична общност. Семинарът ще се провежда веднъж месечно. В него ще се обсъждат научни и граждански дебати, протичащи изследвания в различни области и възможността им за развиване на интердисциплинарни подходи. В семинарът ще бъдат канени гост-лектори от водещи европейски центрове и докторални училища за градски изследвания. На този семинар докторанти ще представят изследванията си и дисертациите си в работна фаза. Семинарът ще подготвя редовни публикации, представящи както проведени изследвания тук, така и текстове, представителни за развитиета но градските изследвания в Европа.

2. Адаптиране на организационната инфраструктура на ИЦСН за провеждане на регулярни конкурси за млади учени: Центърът и сега провежда конкурси за изследователски проекти, но с оглед на специфичната цел има нужда от адаптиране на организационната структура. Спецификата на изследователското поле е такава, че предполага привличане на млади хора за участие не само от областта на социалните науки и не само от академичното поле, но и от области като архитектура, градоустройство, право и т.н., както и от общинските администрации. Това предполага откриването на нови комуникационни канали. От друга страна е необходимо да се конструира нова експертна комисия, както и да се изработят стандарти за оценка на кандидатстващите проекти. Изследователските проекти, които Центърът ще подкрепя са само една от формите, по които ще се развива потенциала на младите учени. Втората е организирането на краткосрочни стажове на млади учени във водещи европейски центрове. Трябва да се създаде организационна инфраструктура, която да гарантира провеждането и адекватното оценяване на кандидатстващите за специализации и за участие в международни семинари млади учени.

3. Развитие на библиотечните и абонаментни фондове на центъра в посока на градските изследвания: Въпреки добрата библиотечна база на СУ, все пак лпсва специализирана библиотека по градски изследвания, както и институционализиран достъп до международни електронни бази данни. Това е инфраструктурна предпоставка за провеждането на изследвания на международно ниво. Именно затова Центърът цели да преодолее подобна липса, използвайки възможности за институционален абонамент и закупуване на литература по конкретната изследователска проблематика.

МОДУЛ Б: МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА ПО ГРАДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

1. Подготовка на учебен план: Целта на настоящият проект е да създаде интгрирана интердисциплинарна магистърска програма по градски изследвания. Именно затова екипът първо ще проучи внимателно съществуващите вече отделни курсове в различни дисциплини, учебните планове и програми на аналогични центрове и висши училища в Европа. Доклад от това проучване ще бъде представен за обсъждне на академичния семинар като изходна база за формулиране на целите на новата магистърска програма и рамката на учебния план. Академичният семинар ще изработи първоначален вараинт на учебния план.

2. Разработка на курсове и учебно-изследователски практики: Ще бъде възложено разработването на отделни курсове и отделни изследователски практики на водещи изследователи, както и на спечелили изследователски проекти и стипендии за специализация млади учени. Разработените курсове ще бъдат обсъждани на академичния семинар, за да се гарантира тяхната интердисциплинарност и качество.

3. Създаване на институционални връзки с общински актьори с цел интегриране на изследване и публични политики (виж: МОДУЛ В).

4. Създаване на тюторски семинар: Целта на подобен семинар е да подпомага разработването на магистърски тези. Основна дейност ще бъде обсъждането на собствени изследвания на магистрите в процеса на работа. Поодбен семинар ще позволи откриването на магистри, които имат желание и ресурс за продължаваща академична работа, което се превръща в условие за устойчиво възпроизводство на научния потенциал.     

МОДУЛ В: ОБВЪРЗВАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО С ПУБЛИЧНИ ПОЛИТИКИ

1. Изграждане на връзки с общински актьори: Целта на предложения проект е да преодолее структурни липси в отношенията между институциите. Изследователите остават затворени в академичното поле, но общинските администрации и местния бизнес са не по-малко затворени. Така институции, които биха могли да си сътрудничат успешно и за двете страни, не се възползват дори от наличния ресурс. Центърът ще се стреми да създаде устойчиви връзки между академичните изследователи в полето на градските изследвания и различни общински актьори – администрация, местен бизнес, журналисти. За целта ще се провеждат работни срещи два пъти в годината между различни актьори, на които ще бъдат идентифицирани проблемни области, както и ще бъдат дискутирани публични политики, базирани на изследвания.

2. Отваряне на учебната програма на магистратурата към публични политики: Към магистърската програма ще има семинар, който има за цел да среща студентите с различни общински актьори. Целта на семинара е да даде възможност за интегриране на различни гледни точки и разбирания по проблемни области в градското пространство (инфраструктура, престъпност, етническо съжителство, социално неравенство и т.н.).

МОДУЛ Г: СЪЗДАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА МРЕЖА

1. Интегриране към международна академична мрежа: Целта на проекта е да впише българските изслудователски усилия в общото европейско изследователско пространство. За да постиген тази цел проектът предвижда финансирането на гост-лектори в рамките на академичния семинар, участието на български учени в международни семинари и специализацията на млади учени в Европа. Стратегическата цел на центъра е институционализирането на подобна мрежа през договори за двустранен обмен на преподаватели и студенти.

2. Участие в европейски мрежи от публични институции, неправителствени организации и експерти.   

4.4. Очакван ефект и резултати от интеграционните дейности

В зависимост от модулите на предложеният проект могат да се разделят и очакваните резултати и ефекти от неговото осъществяване.

МОДУЛ А: РАЗВИТИЕ НА ГРАДСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ КАТО ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО ПОЛЕ

Основен резултат от осъществяването на проекта ще бъде институционализирането на градските изследвания като интердисциплинарно поле. От една страна това има значение за развитието на тази изследователска област, но от друга институционализирането на подобно изследователско поле може да има стратегически ефекти. Ако проектът се окаже успешен, може да се създаде модел на „добри практики”, по които да бъдат институционализирани и други интердисциплинарни изследователски полета, което е особено важно за развитието на академичното поле като цяло.

Вторият важен резултат ще бъде създаването на изследователски и научен потенциал за осъществяване на интердисциплинарни изследвания. Проектът ще инвестира в млади изследователи, което гарантира дългосрочния ефект на това усилие. Не на последно място проектът е замислен така, че да гарантира устойчиво възпроизводство на изследователски потенциал в полето, с което ще преодолее структурни дефицити на академичното поле, а именно трудното интегриране на млади учени и бавното възпроизводство на изследователския и преподавателски състав. 

МОДУЛ Б: МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА ПО ГРАДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Разработването и въвеждането на магистърска програма по градски изследвания ще бъде краткосрочния резултат от изпълнението на проекта. Стратегическият резултат е обвързването на изследването и преподаването. Ефект от успешното осъществяване на проекта ще бъда създаването на структури, които могат да гарантират устойчивост на изследванията във висшето училище.

Магистърската програма едновременно с това ще бъде институционализирана форма за откриване на нови млади учени и за интегриране на докторанти и пост-докторанти в изследователския и преподавателския процес.

МОДУЛ В: ОБВЪРЗВАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО С ПУБЛИЧНИ ПОЛИТИКИ

Дългосрочният ефект от подобна магистърска програма е навлизането не само в академичното, но и в публичното пространство на ексепрти в областта на градските изследвания и градските политики. Студентите магистри ще бъдат подготвени за провеждането на градски изследвания, ориентирани както към изследователски резултати, така и към формулирането на публучно релевантни политики. В този смисъл можем да очакваме като ефект от проекта в дългосрочна перспектива навлизането на подготвени изследователи в академичното поле, които рефлектират политическите ефекти от своите изследвания. Друг съществен момент е, че доколкото програмата е насочена не само към създаване на изследователи, тя ще подготви експерти по градски проблеми, които могат да работят като журналисти, администратори и т.н. В този смисъл създаването на подобна магистърска програма може да рационализира дебата по градските проблеми в публичното пространство. Дългосрочният ефект е създаването на база данни с градски изследвания, която би могла да служи при формулирането на адекватни публични политики по конкретни проблеми на градското пространство и съжителство.

МОДУЛ Г: СЪЗДАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА МРЕЖА

Прекият резултат от изпълнението на проекта ще бъде интегрирането на една интердисциплинарна група от изследователи в европейското изследователско пространство чрез формиране на академична мрежа и участия в международни семинари по градски изследвания.

Вторият не по-малко важен резултат е навлизането в българското академично пространство на млади учени, специализирали във водещи европейски центрове. Буквално това е ефект на трасфер на знания, който ще повиши едновременно качеството на изследване, но и качеството на преподаване в СУ. В този смисъл стратегически резултат на проекта е и повишаването на качеството на преподаване и изследване във висшите училища.

4.5. Създаване на благоприятна среда за млади учени, в т.ч. докторанти и пост-докторанти.

Създаването на възможности за кариерно развитие и интегриране на млади учени в академичното поле е основна цел на предложения проект. Тъкмо затова проектът предвижва дейности, насочени специфично към младите учени:

- подкрепа на изследователски проекти на докторанти и пост-докторанти;

- стипендии за краткосрочни специализации на докторанти и пост-докторанти във водещи европейски центрове;

- финансиране на участието на докторанти и пост-докторанти в международни семинари и конференции в областта на градските изследвания;

- предоставяне на възможност за провеждане на собствени, базирани на изследвания, курсове в рамките на магистърската програма;

- участие в академичния семинар и представяне на изследователската работа на докторанти и пост-докторанти с цел повашаване на качеството й и улесняване на изследователските усилия.

Проектът не просто е фокусиран върху младите изследователи, но и се опитва да гарантира устойчиви предпоставки за тяхното интегриране в академичното поле като изследователи и преподаватели. Създаването на тюторски семинар към магистърската програма осигурява възможност и за устойчиво рекрутиране на нови бъдещи докторанти и млади изследователи, т.е. гарантира устойчиво възпроизводство на академичния потенциал.

5. Пътна карта за развитие на Центъра до 2013 г.

5.1. 2008 – 2011: Осъществяване на предложения проект

Академичната 2008-2009 година (подготвителен етап) ще бъде:

- институционализиран регулярен академичен семинар;

- финансиране на 3 изследователски проекта на млади учени;

- финансиране на 3 краткосрочни специализации и участия в международни семинари за млади учени във водещи изследователски центрове и университети;

- създаване на библиотечн фонд и електоренен достъп до специализирани бази данни по градски изследвания;

- разработена интердисциплинарна магистърска програма по градски изследвания;

- първи работни срещи с общински играчи: общинска администрация, местен бизнес, журналисти, НПО;

- интегриране на интердисциплинарната група от изследователи в европейското изследователско пространство чрез участия в международни семинари и гостуване на лектори от водещи европейски университети.

Академичната 2009 – 2010 година (етап на институционализиране) ще бъдат осъществени следните дейности:

- продължаващи дейности от предходния етап: академичен семинар, конкурси за изследователски проекти, конкурси за специализации, финансиране на участие в международни семинари;

- прием на магистри  и осъществяване на разработената магистърска програма;

- провеждане на изследвания по публично релевантни градски проблеми;

- задълбочаване на интеграцията в общото европейско изследователско пространство чрез подготовка на международни изследвания;

- публикация на изследователски резултати от проведените вече изследвания;

- създаване на възможности за сътрудничество с общинските администрации и местния бизнес;

- организиране на конференция с цел популяризиране на центъра в българското академично пространство;

- провеждане на цикъл от публични лекции с цел популяризиране на центъра в публичното пространство.

Академичната 2010 – 2011 година (развойна дейност) ще продължат дейности от предходния етап, но основната цел на този етап ще бъде осигуряването на възможности за устойчиво развитие на центъра, публикации:

- продължаващи дейности: академичен семинар, конкурси за изследователски проекти, конкурси за специализации, финансиране на участие в международни семинари, осъществяване на магистърската програма;

- участие в международни изследвания и академични семинари;

- провеждане на международна конференция в България по градски изследвания (конкретната тема ще бъде дефинирана в процеса на работа);

- сключени споразумения за сътрудничество с общински актьори;

- назначаване на млади учени към изследователския център;

- обявяване на докторантски конкурси;

- осигуряване на структурни фондове за устойчиво институционално развитие на центъра.

5.2. 2011 – 2013: Стратегия за развитие на центъра

Основната цел в следващия етап ще бъде откриването и осигуряването на устойчиви възможности за продължаване дейността на центъра. Чрез включването му в международни академични проекти и участие в международни изследвания ще бъде гарантирана изследователската работа на центъра.

Възможностите за институционално развитие на центъра ще бъдат осигурени чрез вписването на центъра в университетската структура, чрез откриване на работни места по проекти за млади учени и чрез продължаване на магистърската програма, която е в основата на съществуването на център.

В центъра, бенефициент по предложения проект, ще има проектен координатор, който проучва и подготвя бъдещи проекти на центъра по структурни и изследователски фондове.

Сключените през предходния период сътрудничества ще създадат възможност за устойчиво развитие на практически приложими и ориентирани към градски политики изследвания.

6. Възможност за сътрудничество с индустрията и трансфер на знания (до 2 страници);

6.1. Възможност за сътрудничество с индустрията

Проектът предполага две основни линии на сътрудничество с индустрията и местния бизнес.

Първата линия е на обмен на информация за заетостта, социалната структура, пазара на труда, ефектите на миграцията и развитието на градската инфраструктура върху местната индустрия. Такава информация ще бъде набирана и анализирана както в рамките на отделните изследвания, така и в изследователските практики на студентите в магистратурата и ще бъде предоставяна на всички заинтересовани страни.

Втората линия на сътрудничество са четиристранните работни срещи между изследователи, общинска администрация, местен бизнес и неправителствени организации, в чиито рамки ще бъдат дискутирани позициите на различните актьори в градските общини по локални въпроси от публична релевантност, възможностите и пречките за устойчиво развитие на градската среда.

6.2. Трансфер на знания

Проектът има шест нива на трансфер на знания.

Първо, екипът цели създаването на интегрирано интердисциплинарно изследователско поле, тоест първото ниво е интердисциплинарният трансфер на знание в рамките на академичния семинар.

Второ, проектът предвижда нова изследователска форма на докторално обучение.

Трето, магистърската програма по градски изследвания ще представя, но най-вече активно ще ангажира студентите в изследванията, върху които ще бъдат базирани курсовете на младите учени и в изследователските практики в различни градски общини.

Четвърто, проектът предвижда академични публикации, които ще бъдат публично представени в академичната общност.

Пето, четиристранните работни срещи ще трансферират знания към актьори в градските общини и политики – местна администрация, бизнес, неправителствени организации.

Шесто, екипът ще организира лекции, семинари, прожекции на изследователски филми за широка публика от неспециалисти с цел да представи градските изследвания и най-вече тяхната обвързаност с всекидневния живот на хората.

7. Надграждане на съществуващия капацитет на звеното към Университета

Съществуващият в момента Изследователски център по социални науки (ИЦСН) като лаборатория към катедра Социология вече има натрупан организационен опит, технически ресурси, база данни с изследователски резултати и малък библиотечен фонд. Надграждането на капацитета на звеното ще се осъществи в няколко основни направления:

7.1. Развитие на човешкия капацитет на центъра

В момента към центъра има един координатор. Предложеният проект цели да интегрира към центъра през изследователски стипендии 3-ма докторанти и пост-докторанти, както и един проектен координатор, чиято основна задача ще бъде проучването на възможности за ресурсно осигуряване на звеното.

7.2. Развитие на информационния капацитет на центъра

Съществуващия библиотечен и информационен фонд от една страна трябва да бъде увеличен, а от друга да бъде специализиран в областта на градските изследвания. Така центърът ще се превърне в информационно ресурсен център за тази изследователско област като ще осигури достъп до текстове и изследвания, провеждани във водещи европейски центрове и университети и ще преодолее структурна липса на българското академично поле.    

8. План за разпространение на резултатите

Логиката на проектните резултати предполага няколко основни типа форми на опубличностяване и разпространяване:

8.1. Разпространяване на изследователските резултати в академично поле:

Организирането на българска и международна конференции по градски изследвания ще гарантира разпространението на резултатите в академичното поле.

Издаването на рецензирани сборници ще популяризира изследователската дейност на центъра отново в академичната общност. Те, обаче, имат и чисто практически ефект: да представят световни постижения в областта на български и да служат като учебни сборници за подготвяната магистърска програма.

8.2. Разпространяване на образователните резултати на проекта

Преди всичко центърът трябва да разработи ПР стратегия за популяризиране на предвидената магистърска сред студенти-бакалаври. Разбира се, центърът ще използва създадената вече инфраструктура на СУ и ще включи представянето на програмата в Справочника на СУ. От друга страна, ние сме убедени, че трябва активен ПР, за да може подобна магистърска програма да бъде икономически ефективна. Тъкмо затова ще търсим комуникационни канали таргетирани специално към млада публика (например, он-лайн реклама в специализирани сайтове).

Ще има отделна кампания за популяризиране на подготвяната програма таргетирана към общински администрации, НПО-та и местен бизнес, фокусираща вниманието им върху възможностите на програмата да даде допълнителна компетентност на вече работещи хора в областта на градските политики. Магистърската програма ще подготвя всяка година издание, представящо изследвания, ориентирани към формулиране на публични политики по релевантни градски проблеми, които ще бъдат предоставяни на заинтересуваните актьори. Това едновременно ще популяризира програмата, но и буквално ще даде ресурс на социалните актьори за базиране на собствените им политики върху изследвания.

Ако създаването на подобна интердисциплинарна програма се окаже успешно, ще бъде проведена информационна кампания в други катедри на СУ, както и в други висши училища, представяща както успешните практики, така и трудности, с които се е сблъскало тяхното интегриране във висшето образование и възможностите за тяхното преодоляване.

8.3. Разпространение на резултатите сред широка публика

Изследователският екип ще организира цикли от публични лекции, за да популяризира градските изследвания сред широка публика и по този начин ще се стреми да рационализира начина, по който гражданите формират мнение по градските проблеми и политики.

Екипът ще организира регулярни публични семинари по градски проблеми, в които ще ангажира различни актьори в полето. Така от една страна ще повиши информираността на гражданите по местните политики, а от друга ще позволи да се конструира неутрален терен, на който различни гледни точки могат да бъдат представени.

Екипът предвижда, провеждайки и визуални изследвания, да ги представя на по-широка и не-академична публика под формата на изследователски филми и изложби с фотографии, произведени в изследователския процес и придружаващи публичните лекции.

9. Управление на проекта (до 3 страници).

Цялостната организация и координацията между четирите модула ще бъде осъществявана от координатора на проекта. Техническата дейност ще бъде извършвана от секретар координатор, специално назначен за целта.

Всеки от модулите на проекта предвижда разнородни дейности – организационни, изследователски, образователни и публикационни. За всеки от тези видове дейности ще бъде отговорен член на екипа.

Ще бъде определен отделен участник в екипа на проекта, който ще съвместява ръководството на академичния семинар със създаването на международна изследователска мрежа и с подготовката на националната и на международната конференция. Този член на екипа ще бъде подпомаган от един от младите учени, които ще бъдат назначени, в случай че проектът получи подкрепа, и от секретар координатора.

Магистърската програма ще бъде ръководена пряко от координатора на проекта с помощта на един от членовете на екипа и на един от младите учени, назначени в случай на подкрепа за проекта. Учебните планове и програми, базирани върху изследвания, ще бъдат обсъждани от академичния семинар.

Организацията на конкурси за изследователски проекти и краткосрочни специализации на млади учени ще бъде извършвана от двама от участниците в екипа. Ще бъде формиран независим експертен съвет, който да оценява и класира кандидатурите. Наградените проекти и съдържателните отчети на спечелилите краткосрочна специализация ще бъдат обсъждани от академичния семинар.

Четиристранните работни срещи с местни администрация, бизнес и неправителствени организации, както и предварителната подготовка на терените за практиките на студентите от магистърската програма ще бъдат отговорност на член от екипа и на секретар координатора.

За подготовката на публикационните материали (академични и популярни) и за организирането на гост-професурите ще отговаря отделен участник в екипа, който ще бъде подпомаган от екипа, отговарящ за академичния семинар, и от един от младите учени, назначени при подкрепа за проекта.

За създаването на библиотечен фонд и за абонамента за бази данни ще отговаря секретар координаторът.

Съгласуването на дейностите ще става на оперативни срещи на екипа, секретар координатора и тримата млади учени, които ще бъдат назначени. Срещите ще бъдат свиквани от координатора на проекта или по искане на някой от отговорниците за типовете дейности.

Осчетоводяването на проекта ще бъде извършвано от счетоводството на СУ.

     The project aims at:

1. Developing interdisciplinary research approaches in urban studies: Hitherto, despite of their popularity in Europe, remain underdeveloped and enclosed within disciplinary boundaries. Our goal is to overcome this enclosure and to create sustainable chances for the institutionalization of urban studies as an interdisciplinary field by organizing regular academic seminar, junior scholars' research competition, and developing MA program.

2. Elaborating integrated interdisciplinary approach within the MA educational level: The goal here is to introduce the interdisciplinary approaches at the master's level after the students have graduated in certain disciplines. The project will support interdisciplinary study courses and guest-professors in the MA program in urban studies.

3. Developing a research-based master's program: Social sciences in Bulgaria lack a sustainable structure to guarantee the integration of research in education. The project aims at continuing the activities of the RCSS at the department of sociology integrating the courses in the MA program with the supported junior scholars' research and with the academic seminar.

4. Associating the academic studies with city policies: The project aims at shaping young scholars' awareness of the political consequences of the research work and thus at formulating research based policies.

5. Junior scholars' career development: The strategic goal is to accumulate academic potential in this new interdisciplinary field by:

- assuring the prerequisites and the process of implementation of young scholars' research projects;

- supporting participation in international seminars and conferences;

- providing access to European library funds and data bases;

- integrating young scholars in the MA program with their own research based courses thus guaranteeing the sustainable reproduction of the academic staff.

Expected results: Institutional stabilization of the interdisciplinary field of urban studies; sustainable integration of research in education; career development of junior scholars in the field of urban studies; association of research and policy; international network of people and institutions in the fields of urban studies and city policies. 

proekti angliiska versia

За проекта
Архив на проекта
Вход:
Потребителско име
Парола за достъп
Тагове