Facebook Logo
Проекти | Картография на изчезващата памет | Проект Мото-Пфое

Проектът „Картография на изчезващата памет” получи поощрителна награда в рамките на Дарителската програма на Мото-Пфое за опазване на природното и културно наследство.

София няма обособена историческа част – архитектурен резерват, а само отделни сгради, вписани като част от регистъра за културните ценности на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Общинско предприятие “Стара София”. В проекта „Картография на изчезващата памет. Биографични портрети на рушащи се къщи на „стара” София” екипът на изследването се занимаваше с жилищни сгради в София построени преди 1944 г., които в момента се намират в изключително лошо състояние, но които едновременно с това са част от образа на “Стара София”. Това са сгради, които са оставени да се разрушават и скоро ще престанат да съществуват. Една част от тях са включени в централните и местни регистри на културно-историческото наследство (културни ценности) на България. Друга част не са обявени официално за културни ценности, но са от изключително значение за запазването на историята на София, като под история разбираме не само историята на архитектурата им, но и историята на тяхното обитаване – живата градска история. Нашият поглед към града предоставя перспектива, която се опитва да се оттласне от класическите културно-исторически места – музеи, паметници, места – „светини”, и да го фокусира към града на неговите обитатели.
В този смисъл, дори и да изчезнат от променящата се градска среда (един трудно предотвратим процес), проектът има за цел да съхрани живия спомен за присъствието на тези рушащи се сградиНадяваме се, до колкото зависи от нас, да съумеем и да попречим на фактическото им изчезване
Освен събирането на истории за конкретните сгради, които бяха набелязани в хода на проекта, екипът цели да потърси принципните причини за занемареността на подобни обекти и да повдигне дебат за част от историята на София, която изчезва, чрез разрухата им.
Проектът се ограничи до реконструирането на „живота” и „разрухата” на 15 къщи в централните части на София. След направена цялостна обиколка на Стара София - кварталите строени преди 1944 г. - екипът избра 15 сгради, с които да работи, проучвайки ги с цел изграждането на техни биографично-социологически портрети. Към момента вече има написана част от така описаните текстове, като се очаква екипът на изследването да издаде книга до края на декември, с финансирането от СУ „Св. Климент Охридски”.
Материалите, събрани в първата част на проекта са иновативни по вида си и откриват за първи път фокуса върху живата памет на града, която е втъкана в архитектурата на софийската къща, строена преди 1944 г. Така се създава един нов дискурс, от една страна в полето на грдската история, а от друга като сериозен проблем, който повдига въпроса за културното наследство на града, но този път, не само в нормативните рамки, които задават критерии за това коя къща влиза в регистрите им, а като създава едно по-широко поле за разбирането на културно наследство, в което се включват и къщи, които нямат официално заявена архитектурна стойност, но са важни като емблематична част от градската история или са места на памет за техните минали обитатели. Ето защо мислим, че е важно работата по проекта да продължи и да се задълбочи, както и да се разшири разпространението на резултатите от него, за да не останат те, единствено в научните среди. За целта във втората фаза на проекта:
1. Ще бъде разширена базата на изследваните сгради, като се съберат  историите на още 5 сгради:  Ще бъдат проведени интервюта със собственици, обитатели, съседи. Ще съберем исторически данни за къщата от архивите на Национален институт за паметници на културата и от Общинско предприятие „Стара София”
2. събраните резултати ще бъдат направени публично достъпни чрез създаването на интернет базирана карта на „Изчезваща София” в сайта на Изследователски център по социални науки (http://www.rcss.eu/).
Пилотна форма на интерактивната карта беше показана на изложбата „Образите на града” в рамките на Sofia Аrchitecture Week 2011 (вж. Приложение 2).  Картата изобравява изследваните сгради с връзки към историята на техните обитатели, като по този начин се  набляга на факта, че със заличаването на архитектурната тъкан на града се заличава и „паметта” за града.
Към всяка една от изобразените къщи ще има пакет от допълнителни материали:
1. Записа на аудио история на къщата, обобщаваща по креативен начин резултатите от нейното научно проучване. Историята ще бъде прочетена от млад артист.   (Пилотната интерактивна карта, представена на Sofia Аrchitecture Week  2011 включва записи на три от истории, направени с актрисата Елена Димитрова от театър „Сфумато” (виж приложение 4, текст));
2. Галерия със снимки;
3. Кратко филмче за къщата;
4. Текст.
Потребителите на интерактивната карта ще могат да коментират и добавят истории за къщата в текста. Целта на един такъв интерактивен похват към „Изчезваща София” е не само да популяризира резултатите на проекта, а и да създаде ангажираща, но също и достъпна и увлекателна платформа за активно гражданско включване и дебат за това какво да се случи с тези сгради.
За да може интерактивната карта на “Изчезващата София” да бъде изведена извън кръга на академичния и специализирания дебат и да се превърнем в по-широка гражданска платформа, планираме нейнотопромотиране пред по-широки граждански кръгове, образователни и общински институции и в НПО-сектора.

Извършена дейност до момента
 
Работата по проекта „Картография на изчезващата памет. Биографични портрети на рушащи се къщи на „стара” София” започна с  изготвянето на изчерпателна картография на „рушащите” се къщи в широкия център на София - териториите между булевардите бул. Сливница, бул. Константин Величков, бул. Акад. Иванов Гешов, бул. България, бул. Черни връх, бул. Пейо Яворов, бул. М. Еминеску, бул. Ситняково и бул. Ген. Данаил Николаев (виж Приложение 1).
За да съберем субективните теории за „рушаща се къща в градската среда”, всеки един член от екипа идентифицира и фотографира сградите, отговарящи според него на това определение, наблюдавайки района на изследването. Още на тази фаза се откроиха изключително любопитни „дефиниции”. Обективите на участниците бяха регистрирали голям обхват от сгради: от къщи само с олющена мазилка и стара дървена дограма до разпадащи се постройки със зазидани прозорци.
Оказа се, че окото се влияе  и от средата, в която гледа, и “рушаща се къща” значи различно нещо в различните части на града. Например, в района на община Възраждане, на запад от бул. „Христо Ботев”, от двете страна на бул. „Тодор Александров”, между бул. „Сливница” и  „Стамболийски”  на мястото, където е  бил Следосвобожденският квартал „Ючбунар”, като “рушаща се къща” беше означенае такава, която е пукната на две части, без покрив. В други по-поддържани райони, на фона на добре изглеждащите съседни къщи, под шапката “рушаща се къща” бяхме поставили дори една поолющена мазилка, стара дървена дограма или пък грозно санирана стара сграда.
В тази начална фаза на изследването бяха събрани над 500 снимки на рушащи се къщи (http://www.rcss.eu/index.php?section=33&sub_category=15&display=154&id=284). От тях с помощта на експертите арх. Любинка Стоилова (ОП „Стара София”) и арх. Петър Йокимов бяха подбрани 15-20 къщи за понататъшно изследване.
Направена беше следната типология на къщите, които да бъдат включени в бъдещото изследване:
●    Къщи със статут накултурна ценност от местно значение;
●    Къщи без статут на културна ценност от местно значение, но според експертите-архитекти с архитектурна стойност и представителни за архитектурното развитие на София през определен исторически етап;
●    Къщи, които са имали статут на културна ценност, но са извадени от списъка на паметниците на културата
●    Къщи в работнически квартал

Преди началото на работата по събиране на историята около къщите (теренна работа) бяхапроведени експертни интервюта за набелязване на основните проблеми, свързани със сградите със  статут на паметници на културата. При започване на теренна работа през септември 2011 – само 3 месеца след картографирането на къщите през юни 2011г. - две от 15-те набелязани от нас къщи вече бяха съборени. Това още веднъж затвърди увереността на екипа в спешната нужда от провеждането на това изследване.
Още във фазата на провеждане на експертните интервюта бяхме поканени да участваме в изложбата „Образи на града” в рамките на Sofia architecture week 2011, която планираше да представи различни визии за развитието и състоянието на градското пространство. Там ние участвахме с две взаимно свързани концепции, включващи визуализирани обекти от изследваните 15 сгради, които могат да бъдат разглеждани като пилотни проекти за бъдещата форма за публикация на резултатите от проекта:
1. Анимирана интерактивна карта на „Изчезваща София”,включваща ауди-записи на историите на три от проучените къщи;
Интерактивната карта, нарисувана от художника Димитрий Ягодин, включва 10 от изследваните общо 15 сгради и имаше за цел да увлече и прикани не само за виртуална, но и за реална разходка из старите къщи.2. Пощенски картички на „Изчезваща София” със  снимки от изследваните къщи на лицевата част и кратка история и пощенска марка(кран, разораващ строителен терен) на гърба (виж Приложение 3).
Изхождайки от традиционното разбиране за пощенска картичка, обектите показват неглижираните от представителния облик на града рушащи се къщи в София.
Отзивите от изложбата бяха изключително положителни – с нас се свързаха активни граждани, архитекти и организатори на фестивали. Резултатите от събраните материали за 12 от къщите, включително подробен снимков материал, предстоят да бъдат обобщени в книга през декември 2011.

Описание на предстоящите организационни фази
 
1.    Изследователска фаза – 2 месеца
Изследваната база от рушащи се къщи ще бъде разширена с още 5 обекта. За целта ще бъдат проведени интервюта със собственици, обитатели, съседи и други агенти, които са свързани с биографията на сградата. В допълнение ще бъдат събрани исторически данни за къщата от архивите на Национален институт за паметници на културата и от Общинско предприятие „Стара София”.
2. Изработване на интерактивна карта и публикуване на сайт
 За да бъдат публично достъпни събраните резултати до момента, планираме изработването на интерактивна карта, която ще бъде част от вече създадения интернет сайт на Изследователски център по социални науки (http://www.rcss.eu/). Картата ще функционира от една страна като интерактивен гид на „Изчезваща София”, а от друга ще се превърне в публична гражданска платформа за обсъждане на „съдбата” на рушащите се къщи в София чрез възможността за коментари и непрекъснато допълване и обновяване на информацията. Тук важен момент ще представляват усилията по промотиране на самата интернет платформа към все по-широк кръг от граждани.

system
За проекта
Архив на проекта
Вход:
Потребителско име
Парола за достъп
Тагове