Facebook Logo
Проекти | Нация и гражданство | Проект

1. Състояние на научите изследвания в България

 Националната идентичност е сериозно изследвана тема в българското академично поле, при това с ресурсите на всички социални и хуманитарни науки. Трябва да добавим още и че националната идентичност далеч не е тема на късния 20 в. в българската хуманитаристика. Тя е била централна за възрожденските просветители от 19 в., още отпреди да съществуват структури на българска национална държава, постоянства през първата половина на 20 в., като особено интензивно се дискутира през 20-те му години. Въпреки привидно интернационалистката идеология на социализма, изследването на националното запазва актуалността си и в този период като се превръща в особено силен легитимационен ресурс от края на 60-те. През 80-те години изследванията на националната идентичност започват да легитимират асимилационни политически проекти, за да достигнат своеобразен пик в средата на 90-те, когато се фокусират пък върху деконструкцията на националната идеология.

Научното изследване на националната идентичност има радикално различни функции в описаните исторически периоди. Ако в периода на българското възраждане хуманитарните дискурси върху националната идентичност имат по-скоро граждански и политически, отколкото академични измерения, то през 90-те години на 20 в. академичните изследвания вървят след политическия националистически пик от 80-те години, за да деконструират специфичните му социални и най-вече политически предпоставки.

Забележителното е, обаче, че учени от толкова разнообразни социални контексти и от различни дисциплинарни полета упорито (и, разбира се, с изключения) се обединяват около една теза, която не без огрубяване може да се резюмира така: Българската национална идентичност е “травматична”. Това се дължи на закъснялост на България – тя закъснява да се освободи (Възраждане), тя закъснява да се цивилизова и модернизира (началото на 20 век), тя закъснява да се индустриализира и урбанизира (социализъм), тя закъснява да се европеизира и демократизира (90-те). Този постоянстващ дискурс на закъснялост има двойнствен ефект – от една страна, той има мобилизираща енергия, но събужда и нещо като комплекс на наваксващия.

Така възникват - често нерефлексивни - съпротиви срещу фигурата на травматичната национална идентичност, на закъснялата модернизация, на комплекса на наваксващия. Обичайно тази съпротива търси и намира ресурс в оттегляне на акцента на значимост от настоящето и прехвърлянето му в едно или друго минало. Достатъчно е миналото да не изглежда като пряк залог на политическите битки днес. Така се създава фигурата на “славното минало”, която прибягва до някакви “чисти архетипи” на националното, далеч преди употребата на думата национално да е уместна или даже мислима. Сдвоени с комплекса на наваксващия и догонващия, те допълнително усилват схващането, че настоящето не може да излъчи смислови ориентири на съвместен социален живот - настоящето е всекидневие, рутина и бит; нормативните му ориентири лежат извън него - в славното минало или в нечий чужд проект, който трябва да се навакса, симулира, догони.

Деконструктивистките подходи към националната идентичност и изобщо към “идентичностните митове”, разбира се, датират от преди 90-те. Те са част от европейската школованост на българските академични изследователи, които още през 80-те години свободно боравят с поредица от аналитични техники за демаскиране и разконспириране на фикционалния елемент във всяка групова идентичност, но особено в груповите идентичности на модерните общества, техники на изявяването на тези идентичности като политически и властови конструкции. 90-те години в България са период на радикализиране и огласяване на критическите и деконструктивистки тези - реакция на делегитимирането на предишната власт, провеждала определени фигури на националната идентичност като централизирана държавна политика.

Основните перспективи са към травмите на националната идентичност и нейните пренаписвания – в учебниците по история, по литература и т.н. (виж: Пренаписванията на новата българска история в учебниците за гимназиитеНационалната идентчност в ситуация на преход: исторически ресурси). Цитираните, както и много други изследвания анализират политическите употреби и промените в официалния исторически дискурс в различни политически ситуации и въпреки че се фокусират главно върху учебниците като форма на институционализирано знание, подлагат на анализ и медиини и политически дискурси. В рамките на този тип изследвания могат да си впишат и опитите за интерпретация на литературния канон, върху който стъпва националната идентичност, както и огромния брой научни работи върху интелектуалистките дискурси върху националната идентичност (Защо сме такива?, Българският канон?). Най-актуалните изследвания на националното фокусират изследователския интерес върху откриването на алтернативни ресурси и преконфигурации на националното като легитимационен ресурс (Балканският 19 век: други прочити, Wethe People, Еленков, И. Родно и дясно, Лилова, Д. Възрожденските значения на националното име). Друг тип по-скоро граждански усилия, но съчетани с изследвания са работите на неправителствените организации, сред които трябва да споменем проектите на Центъра за Образователни Инициативи: Българската история в контекста на междубалканските взаимодействия – социологическо изследване в рамките на проекта „Образът на другия в балканските учебници по история”, 1999 г.; Българското училище и понятието за Европа - контент анализ на българските учебниците по история, фокус групи на учители, анкетно проучване на ученическата аудитория, 2000 г.,  Да опознаем своите съседи – проектът демонстрира възможността литературана да бъде четене не през „канона”, а през ключови думи. 2001 – 2003 г.; Трябва ли да се страхуваме от своите съседи - изследване на мястото на малцинствата в учебниците и програмите по история на България, Румъния и Унгария.  2003-2004 г.

Общото между тези висококачествени научни и граждански изследвания е фокусът им върху реконстриурането/деконстриурането на ресурсите на националната идентичност; деконструирането на опорите на идентичността като властови стратегии в един или друг момент.

 

2. Актуалност на научната проблематика в Бълария и Европа

Настоящият проект е частично продължение на тези интердисциплинарни изследвания: той също се стреми да улови обръщанията към националното като диагностика на актуалността, но в една значително сменена ситуация в сравнение с 90-те години на 20 век, когато националното беше много по-силно обвързано с партийно-политическите страсти и съответно имаше битка за интерпретациите на новата българска история.

Днес питанията върху това „кои сме” и „защо сме” като че ли търсят ресурси и отговори отвъд новата и най-нова история, а интерпретативните битки рязко са се еманципирали от партийно-политическите страсти. Днес питанията върху националното сякаш са по-скоро диагностицират критика на политическото в неговото инстиуционално измерение и най-вече на държавата. Тоест настоящият проект, от една страна, се стреми към продължение на изследванията от преди десетина години. Освен това обаче той си поставя една принципно нова задача: да идентифицира ресурсите за интерпретиране на „ние” в тяхното практикуване във всекидневни отношения, както и да постави в сравнителна перспектива институционализираните и официално осветени версии на „националното” и „гражданското” и тяхната връзка, от една страна, и артикулациите на „националното” и „гражданското” и връзката им в неинституционализирани, но публично активни социални групи. Така проектът ще  оцени шансовете на интерпретациите на националното да служат на публичното самоартикулиране на различни общности и да формират идея за принадлежност към гражданска, а не етническа нация. 

 

2.1. В този смисъл целите на проекта са да:

 

  1. Идентифицира дефинициите на „национално” и „гражданско” като практически ориентири на себепреживяването и социалното действие;
  2. Идентифицира взаимовръзките и напреженията между практически ефективните дефиниции на „националното” и „гражданското”;
  3. Премери „силите” на институциите и на неинституционализираните групи в дефинирането и обвързването на „национално” и „гражданско”;
  4. Картографира възможните точки на съприкосновение между „гражданство” и „нация”, т.е. възможните точки за изход от разделението на дискурсите, така че идеята за индивидуална автономия да не противостои на идеята за съвместност.

 

2.2. Проблемна ситуация

Няколко са процесите, започнали още преди края на Студената война, но добили своите изразени форми след нея, които осмислят тази критиката и дори я правят неизбежна. Това са най-напред засилването и структурната трансформация на миграционните процеси. Ефектите им са многообразни, но основните могат да се проследят в исканията за културно признаване и съответно в парадигмалната промяна в дебатите за това кое е справедливото обществено устройство - онова, което осигурява преразпределение, или онова, което гарантира културно признание. Същественото следствие за националните идентичности е, че нация и държава, така да се каже спират да съвпадат - европейските общества стават все по мултикултурни. При това, държавите остават обвързани с определени територии, но нациите стават транстериториални, което впрочем създава както предпоставки за признаване на различието, така и редица напрежения.

Същевременно се разширяват международните правни регламентации и наддържавните институции. Пряко следствие от това е свиването на държавния суверенитет и разпадането на триадата една нация - една държава - една политическа общност. Тук става дума не просто за екстензивно разширяване на международното право, а за трансформация, при която индивидите стават за първи път субекти на международно-правни отношения (най-ясен пример са съдилищата за правата на човека). В този смисъл държавният суверенитет отслабва не само в полза на наддържавни институции, но и в полза на гражданите на дадената държава.

За изчерпателност, макар и да не се спираме специално на тях, трябва да добавим и процесите на икономическа и медийна глобализация, които освен че драстично видоизменят и денационализират структурата на трудовите пазари, позволяват глобална циркулация на културни образи и символи, позволяват превръщането на фигурите на колективните идентичности в пазарни и медийни продукти.

Едновременно с подкопаването на реалните структури, върху които се надгражда дискурсът на националната идентичност, национализмът като политическа идеология е във възход. Не само в България или в Европа, а в света като цяло. Едно от обясненията на този възход е именно кризата на националните държави. Интерпретациите му предполагат, че национализмът е консервативен, проект по съхраняването на отминали реалности. Социалната реалност обаче ни показва изненадващи и неочаквани феномени. Мигрантите се връщат към националните си идентичности - и през специфични културни практики, и през чисто практическата употреба на почиващи върху националното мрежи. Националната идентичност се оказва успешна, когато се мисли през специфични културни практики, конкурентни на други. Именно затова започват процеси на трансформиране на националните идентичности и преконструирането им като отворени, хибридни и основани на различието.

Тъкмо затова, впрочем, и федералисткият проект за ЕС (“Европа на нациите”) е проект за търсене на нови ресурси на групови идентичности, които не са основани на колективни манталитети или някакви други митологични архетипи и в този смисъл не пораждат лоши националистически рефлекси.

Засега обаче това търсене не е особено резултатно и сме свидетели на конфронтиране между либерализъм и национализъм. В тази конфронтация идеологическата инициатива е на страната на национализма, макар че той не изработва нови ориентири за съвместно действане, нито предлага различни ресурси за идентификация. Вместо това се връща към изпитани схеми на разпознаване на принадлежността (не през мрежа от взаимодействия, а през символен посредник).

Ако сменим перспективата обаче, националистическите реторики често сигнализират кризисен момент в моралните очаквания на обществото. От идеята за съвместност произтичат определени морални задължения; либералният порядък в момента сякаш не може да излъчи послания, които предлагат идея за съвместност, и изглежда аморално-инструментален. Това подхранва търсене на обвързваща идея по линия на най-близкото подръчно. В този смисъл – донякъде парадоксално – националистическите реторики в момента изземат критически функции: поне в европейски контекст те критикуват политическото статукво от морални позиции.

 

3. Описание на университета и звеното бенефициент

Софийският университет провежда образователна и научно-изледователска дейност в 88 хумитарни, социални  природоатематически специалности. Провежда устойчива стратегия на формиране на международни образователни и изследователски мрежи и на обвързване на научно-изследователска и учебна дейност. Само през Научно-изследователския център на университета се провеждат средно по 280 изследователски проекта годишно.

Катедра Социология, Философски факултет, съществува от 32 години и обучава студенти в трите образователни степени – бакалавър, магистър и доктор. Катедрата има устойчива стратегия на интегрирането на изследването във висшето образование, провеждана от Изследователски център по социални науки, лаборатория към катедрата, функционираща едновременно като център за академични изследвания и като координатор на обновяването на учебните планове с изследователски практики и курсове, обвързани с провежданите в рамките на Центъра изследвания.

С настоящия проект звеното бенефициент се надява да разшири и стабилизира мрежата от извънуниверситетски изследователски звена и структури на на гражданското общество, свързани със средното и висше образование (вж. описанията на организациите, участващи в консорциума).

 

4. Описание на работната програма по проекта

4.1. Научни задачи

Модул А: Училището – институция и интерактивна среда

Училището по дефиниция – както с манифестираната, така и с латентната си учебна програма би трябвало да социализира децата във валидния ценностно-нормативен ред, чрез учебните си програми и специфични дисциплинарни форми да санкционира правилните употреби на идентификационните маркери. Първата стъпка на изследването е да улови официализираните, да ги наречем властово осветени, фигури на мисленето на националното и на съотнасянето му с идеята за гражданство и държавност чрез дискурсивен и контент анализ на:

1. Образователните стандарти, учебните програми, учебници;

2. Предметите в културно-образователнатите области „Обществени науки и гражданско образование” и „Българси език и литература”.

3. Анализът ще се съсредоточи върху:

  • ключови събития, чрез които се изгражда пространствено-времевият континуум на българската история – Начало, Произход, Контакти с другия, Представата за границата, Представата за българското...;
  • „обетованите” места – на бойната слава (бойните полета), на духа (манастири, църкви...), на паметта (паметници...), на българската природа (Балкана, реките,...);
  • героите на общността – различните типажи „Избрани люде” – Воините, Покровителите, Мъчениците, Творците...

 Окончателният подбор на темите и действащите лица ще бъде направен след проучване на програмите и отчитане на относителната тежест и на взаимовръзките между национално и гражданско според тях.

 

Училището обаче не съществува във вакуум, актьорите в него са потопени и в други интерпретативни среди, най-властната от които е медийната, затова изследването ще се фокусира на второ място върху това дали и как тези събития и действащи лица, маркерите на националното и гражданското се преплитат с интерпретативни схеми, които не произтичат от училищната институция, но според които учители и ученици практически се ориентират в своето всекидневно мислене. В този втори план училището се схваща вече не просто като институция, а като институционализирана интерактивна среда. За да се разкрият начините, по които маркерите на националното присъстват във всекидневните схеми на интерпретация, ще бъдат проведени:

  1. Дълбочинни интервюта с учители и ученици;
  2. Анализ на ученически есета по теми, идентифицирани като ключови в предния етап на изследването;
  3. Фокус групи с учители върху есетата на учениците;
  4. Етнометодологически експерименти, в които учениците ще бъдат поставени в игровата ситуация да пренапишат историята на определени събития по по-добър според тях начин.

 

Модул Б: Социалните групи

 

Вторият голям фокус на изследването се състои в идентифицирането на неинституционализирани социални среди, в които има ресурс и залог да се артикулира колективна идентичност по посока на националното и гражданското (природозащитници, националисти, блогъри, футболни агитки). Картографирането на тези групи в социалното пространство, описанието на ресурсите им да артикулират „българското” и „гражданското”, начините, по които съотнасят двете и залозите им да ги артикулират публично – тези изследователски задачи ще бъдат реализирани с методите на дълбочинни и експертни интервюта, фокус групи и конфронтиране на гледни точки в публични дебати (метод на социологическата интервенция).

 

Проектът ще въвлече учители от средните училища като част от изследователския екип. В хода на реализацията му ще бъдат подготвени курсове за студенти от магистърските програми по Социологическа диагностика на съвременността и по Културна антропология.

Резултатите от изследването ще бъдат представени от екипа на семинар на учители, организирани от Център за Образователни Инициативи.

 

4.2. Методи:

 

Модул А:

В анализа на документи (учебни програми, учебници, помагала, образователни стандарти) ще бъдат използвани един количествен и един качествен метод, съответно:

  • контент анализ и
  • дискурс анализ

 

Освен анализ на документи, изследването на училището като институционална матрица на интерпретирането на интересуващите ни ключови категории ще бъде тествана една нова методика. Тук ще я представим описателно:

Първа стъпка: писане на ученически есета по някоя от най-драматизираните фокусни точки на „българското”;

Втора стъпка: паралелни анализи на есетата от страна на учители и на изследователи;

Трета стъпка: сравнителен анализ на учителските и изследователските интерпретации на ученическите есета;

Четвърта стъпка: фокус групи с учители и ученици върху есетата и върху интерпретациите на есетата от учители и изследователи.

 

В анализа на училището като интерактивна среда ще бъдат използвани различни техники на нестандартизирано интервю с учители и ученици от училища в 5 разнородни населени места – голям град в подем, голям град в упадък, малък град в подем, малък град в упадък, София. Ще бъдат използвани следните техники на интервюиране:

  • Наративно интервю;
  • Дълбочинно интервю;
  • Фокусирано интервю;
  • Фокус групи.

 

Освен интервю, изследването не училището като интерактивна среда включва и прилагане наекспериментални методи:

Игрова техника, в която учениците ще бъдат поставени в ситуация да разгърнат историята по „по-добър от разигралия се” начин; анализът на получените игрови версии ще позволи да се стигне до специфичната нормативност, през която се чете „националното”.

 

Модул Б:

Идентифицирането на проактивни социални групи с ресурси и залози да дефинират „националното” и „гражданското” ще започне с подготвителен етап на идентифициране на такива групи чрез:

  • Експертни интервюта;
  • Вторичен анализ на изследвания на социалната стратификация, институционалната култура и ценностните нагласи.

 

Същинската изследователска част се борави с:

  • Фокусирано интервю;
  • Дълбочинно интервю;
  • Фокус групи
  • Метод на социологическата интервенция.

 

И в този модул ще бъде използвана игровата експериментална техника да се пренапише историята по „по-добър от разигралия се” начин.

4.3. Видове дейности и график на работната програма:

Първа година:

1-6 месец – подготовка:

  • Изработване на теоретичен модел – екип към СУ и ФХСИ;
  • Създаване на база данни от адекватни изследвания – екип на ЦОИ;
  • Провеждане на експертни и пробни интервюта – екип към СУ;
  • Провеждане на първи уъркшоп на екипа и консултанти за прецизиране и финализиране на теоретичния модел и на инструментариума за модул А – ФХСИ, ЦОИ.
  • Издаване на научен сборник (специален брой на сп. Критика и хуманизъм) на тема: „Траектории на „националното” в дисциплинарните канони на  хуманитарните и социални науки в България” – сборник с изследвания и материали, обслужващ следващите уъркшопи на екипа – ФХСИ;

 

7-12 месец – същинско изследване модул А, първа част:

 

  • Изследване на учебни стандарти, учебници и помагала – СУ, ЦОИ

 

Втора година:

1-6 месец – същинско изследване модул А, втора част:

 

  • интервюта и фокус групи с учители и ученици от училища в 5 населени места – СУ;
  • провеждане и анализ на ученически есета – СУ и ЦОИ;
  • провеждане и анализ на учителски интерпретации на ученическите есета – ЦОИ, СУ;
  • провеждане и анализ на интерпретации на ученическите есета от изследователи и консултанти на екипа – СУ, ЦОИ;
  • сравнителен анализ на учителските и изследователските интерпретации – ФХСИ, СУ, ЦОИ;
  • фокус групи с учители върху резултатите от сравнителния анализ – СУ, ЦОИ;
  • втори уъркшоп на екипа за обсъждане на резултати от модул А и прецизиране на подготовката на модул Б – ФХСИ, ЦОИ.

 

7-12 месец – финализиране на модул А и подготовка на модул Б:

 

  • Провеждане на експерименталната игрова фаза – СУ, ЦОИ.
  • анализ на резултатите за училищната институция – СУ, ЦОИ, ФХСИ;
  • подготовка на магистърски семинари за представяне на изследването върху училището като институционална матрица и интерактивна среда, формираща идеи за „националното” и „гражданското”. Окончателните съдържания и брой на семинарите ще бъдат фиксирани след втоия уъркшоп на екипа. Семинарите ще бъдат предложени и проведени от членове от всички институции, участващи в екипа, пред студенти в магистърските програми Социологическа диагностика на съвременността (катедра Социология на ФФ) и Културна антропология (катедра Теория и история на културата, ФФ) – СУ;
  • вторичен анализ на изследвания за идентификация на публично активни групи – СУ, ФХСИ;
  • провеждане на експертни интервюта по модул Б –СУ;

 

Трета година:

1-6 месец – същинско изследване модул Б:

 

  • интервюта, фокус групи и публични дебати по метода насоциологическата интервенция с членове на активни социални групи – СУ;
  • провеждане на експерименталната игрова техника – СУ;
  • трети уъркшоп на екипа за междинно обсъждане на резултатите – ФХСИ, СУ;
  • подготовка на магистърски курсове за представяне на резултатите от модул Б пред магистърските програми Социологическа диагностика на съвременността (катедра Социология на ФФ) иКултурна антропология (катедра Теория и история на културата, ФФ) – СУ;
  • подготовка на учителски семинар за обсъждане на резултатите от изследването с учители по история и литература;

 

7-12 месец – анализ и публично представяне:

 

  • анализ на данните за социалните групи (модул Б) – СУ, ФХСИ, ЦОИ;
  • сравнителен анализ на данните от двата модула;
  • въвеждане на магистърските семинари в двете магистърски програми;
  • провеждане на учителски семинар за обсъждане на резултатите от изследването с учители по история и литература – ЦОИ;
  • подготовка на публикация – ФХСИ.

 

4.4. Очакван ефект и резултати:

 

Сравнение между институционални и субкултурни интерпретации и следовтелно идентифициране на техните точки на съгласия и разриви, оценка на относителната им тежест в ориентацията на всекидневното мислене;

Археология на пластовете на артикулиране на връзката национално-гражданско;

Идентифициране на шансовете и пречките за съгласуване на идеите за индивидуална автономия и надиндивидуална солидарност; очертаване на поле за провеждане на политики в тази посока;

Въвеждане и апробиране на нови изследователски техники – социологическа интервенция, игрово пренаписване на историята и интерпретация на продуктивните неразбирания на социалните актьори;

Въвличане на учители в изследователски практики;

Обвързване на изследване и образование;

Изследователска мрежа от академични изследователи, учители и неправителствени организации.

 

  1. Създаване на благоприятна среда за млади учени

Проектът ще стабилизира вече налични и ще се стреми да създава нови благоприятни предпоставки за млади учени (както за включените в екипа на проекта, вж. работен колектив), така и за младите учени в звеното бенефициент. Основните насоки са следните:

-          създаване на възможност за докторанти да се включат в изследователските модули, релевантни на дисертационните им теми. По този начин ще разполагат с ресурс за докторални изследвания (един все още структурно нерешен проблем в България), ще участват в интердисциплинарна научна среда, което повишава качеството на работата им;

-          включване на млади учени (докторанти и пост док) в мрежа от университетски, граждански и извънуниверситетски изследователски звена;

-          ресурсна и техническа обезпеченост на работата (библиотечни фондове, бази данни, архив, техника);

-          създаване на възможности младите учени да представят изследователски резултати пред студенстка аудитория.

 

  1. Потенциал за бъдещо развитие на групата, създала проекта:

В хода на проекта ще бъде институционализиран регулярен уърк шоп на групата, който ще продължи да функционира и след приключване на проекта.

Групата ще бъде институционализирана към Изследователски център по социални науки като секция, поддържаща изследователски модул „Национализъм и гражданство” със свой семинар и архив.

В хода на проекта групата ще разработи поне два магистърски семинара, които ще продължат да бъдат актуализирани и предлагани в рамките на две магистърски програми и след изтичане на проекта. Актуализирането на съдържанието ще се извършва на регулярния уърк шоп на групата.

 

  1. Потенциал за трансфер на знанията и приложимост на резултатите

Проектът предполага две линии за трансфер на знанията: академична и извънакадемична.

Академична линия:

-          интегриране на изследователските резултати в магистърски семинари в рамките на магистърските програми Социологическа диагностика на съвременността и Културна антропология;

-          интегриране на докторанти в работата на екипа;

-          участие на студенти в провеждането на изследването в различните му етапи;

-          създаване на секция към Изследователски център по социални науки;

-          две колективни монографии, издадени от ФХСИ – София, издател на сп. Критика и хуманизъм, което има престиж в академичната и в студентската общност.

 

Извънакадемична линия:

-          интегриране на учители по история от средните училища в работата на групата и провеждане на учителски семинар;

-          работа с граждански групи по метода на социологическата интервенция;

 

Приложимост на резултатите:

Директната приложимост на резултатите от фундаментални изследвания е силно уязвима както от методологическа, така и от гражданско-политическа гледна точка. Тъкмо за да избегне опасностите на социалното инженерство, проектът предвижда посреднически форми.

Най-напред, това е учителският семинар, на който в диалогична форма ще бъдат разисквани резултатите от изследването на училището като институция и интерактивна среда. Проектът ще се стреми към промяна на някои интерактивни практики в преподаването на история само през тази диалогична интерпретация на установените от шансове за формиране на визия за гражданска нация.

Друга посредническа форма е публичното представяне на резултатите от сравнителния анализ на съприкосновенията и разривите между институционалните и неинституционалните интерпретации на връзките между „национално” и „гражданско”. След завършването на проекта те ще бъдат предоставени на МОН, който може да ги вземе предвид при актуализацията на учебните програми за средното училище.

Трета форма е самото участие в екипа на Център за образователни инициативи – гражданска организация, стремяща се към иновация на образователния сектор (вж. описанието).

 

  1. План за устойчивост

Могат да се откроят няколко нива на устойчивост на проекта. На първо място бихме споменали„устойчивостта на резултатите”. Апробирането на нови изследователски методи ще даде възможност за ефективното им оценяване и съотвентото им прилагане при подобни изследователски модели. Това „въоръжава” в средносрочен план изследователския екип с подходящ инструментариум за провеждане на подобни задачи. Тестване и обратна връзка за този аспект на устойчивост  екипа ще получи още в рамките на проекта чрез оценката на курсове в магистърските програми Социологическа диагностика на съвременността и Културна антропология.

Второто ниво на устойчивост  е  създаването на работещ изследователски модел  „наука-образование-НПО”. Изследователската платформа на проекта е добър пример за ефективно сътрудничество, което повишава капацитета на изследователската мрежа като цяло и на всяка една от страните в нея. Мултипликационният потенциал на проекта в тази посока създава допълнително устойчовост чрез опцията за превръщането на примера в практика.

Третото ниво на устойчивост е  на „ниво политики”. Проектът ще даде на институциите на публичната власт аргументи, ресурси, компетентности при изграждането на национална позиция по ключови за България и Европа теми – „Европа на нациите”, „Европа на регионите”, „Европа на гражданите”. Освен това проектът ще генерира ресурси за политики в областта на учебното съдържание и връзката му с гражданското образование.

 

  1. План за разпространение на резултатите

Ще бъдат публикувани два сборника, които ще бъдат публично представени и разпратени до заинтересованите институции на публичността (държавни, неправителствени, академични).

Резултатите от проведеното изследване ще бъдат представени на международен семинар на европейската мрежа Eurozine.

Резултатите от проведеното изследване ще бъдат представени на ежегодната среща на мрежата  в Истанбул на тема Dialogues on Civilizations, юни.

 

Ключовите публикации ще бъдат разпространени през електронните мрежи CEEOL и Eurozine, в които членува ФХСИ – София.

Ключови публикации ще бъдат предоставени на учители по история, литература, география чрез бюлетин на ЦОИ.

Ще се проведе учителски семинар, който ще представлява диалогична форма на разпространение на резултатите.

Ще бъдат подготвени поне два магистърски семинара, които ще запознаят студентите от магистърските програми Социологическа диагностика на съвременносттта и Културна антропология с хода, проблемите и резултатите от изследването.

Част от методиката за изследване на социалните групи (модул Б, социологическа интервенция) предполага обсъждане на резултатите от членове в групите в рамките на публичен дебат.

 

  1. Управление на проекта

Проектът ще се администрира и обслужва счетоводно от СУ. Участниците в консорциума удостоверяват съгласието си за това с приложеното споразумение със СУ (вж. споразумение).

Съдържателното ръководство и на проекта ще се осъществява от научния колектив, оглавяван от доц. д-р Петя Кабакчиева. Към научния колектив ще бъде назначен координатор на проекта.

За оранизацията на уърк шопи и семинари отговарят ФХСИ и ЦОИ.

За организацията на теренната изследователска работа и за подготовката на магистърски курсове отговаря екип към СУ.

Учителският семинар ще бъде координиран от ЦОИ.

Публикационната дейност ще бъде координирана от ФХСИ.

 

1. The State of art of scholarly research in Bulgaria

 

In Bulgarian academia, the national identity is a topic of extensive study that employs the resources of all social and human sciences. Moreover, in Bulgarian humanities, the national identity was not discovered as a topic only in the late 20th century. It was of central importance for the enlighteners of the Bulgarian national revival in the 19th century, preceding the existence of any structures of a Bulgarian nation-state; it remained topical throughout the first half of the 20th century, being intensively discussed especially in the 1920s. Despite the ostensibly internationalist ideology of socialism, the exploration of the national retained its importance during that period too, and became a particularly powerful legitimation resource at the end of the 1960s. In the 1980s, the studies on the national identity began to legitimize assimilational political projects to reach a certain peak in the mid-1990s when they focused in turn on the deconstruction of the national ideology.   

The scholarly research on national identity had radically different functions in any of the historical periods described above. Whereas in the time of the Bulgarian revival, the humanistic discourses on national identity had civic and political rather than academic dimensions, in the 1990s, the academic research retraced the political nationalistic pinnacle of the 1980s to deconstruct its specific social and mostly political preconditions.  

What is noteworthy, however, is that scholars from quite diverse social contexts and various disciplinary fields tenaciously (with certain exceptions, of course) consolidate around one thesis that could roughly be summarized as “Bulgarian national identity is traumatic.” That is accounted for by the belatedness of Bulgaria – its belated emancipation (the revival period), its belated civilization and modernization (the beginning of the 20th century), its belated industrialization and urbanization (the socialist period), its belated Europeanization and democratization (the 1990s). That persistent discourse of belatedness has a twofold effect: it holds mobilizing energy but also stirs up a kind of inferiority complex of backwardness.       

That evokes resistance, often unreflective, against the figures of the traumatic national identity, of the belated modernization, and of the backwardness complex. Generally, that resistance searches for and finds resources in the shift of the significance accent from the present into some past that does not appear to be the immediate stake in the present-day political struggles. Thus emerges the figure of the “glorious past” that rests on some “pure archetypes” of the national dated back far before the use of the word “national” could be relevant or even thinkable. Coupled with the inferiority complex of lagging behind and catching up, they reinforce the notion that the present cannot provide guidelines for a shared social life of meaningfulness: the present is a daily grind, a routine and an ordinary life; its normative orientations lay beyond it – in the glorious past or in some external  project that we should catch up with or simulate.          

 The deconstructivist approaches towards the national identity and the “identity myths” in general date back, of course, earlier than the 1990s. They are part of the European training of Bulgarian academic researchers who already in the 1980s applied with an ease a series of analytical techniques that unmask and reveal the fictional element in any group identity, especially in those of modern societies, and expose those identities as political and power constructs. In Bulgaria, the 1990s were a period of radicalization and promulgation of critical and deconstructivist theses – as a reaction to the delegitimation of the former state power that had promoted certain figures of the national identity to a centralized state policy.       

The main trends deal with the traumas of national identity and its rewritings – in the textbooks in history, literature, etc. (see The Rewritings of the New Bulgarian History in the Secondary School Textbooks; National Identity in the Situation of Transition: Historical Resources). The above cited studies as well as many others analyze the political uses of the national identity and the changes in the official historical discourse in different political situations; even though they focus predominantly on textbooks as certain kind of institutionalized knowledge, mass media and political discourses fall into the analysis as well. This type of research embraces  also critical interpretations of the literary canon on which the national identity is grounded as well as a large number of scholarly works on the intellectual discourses on national identity (Why Are We The Way We Are?; The Bulgarian Canon?). The most recent studies on the national focus the research interest on tracing alternative resources and reconfigurations of the national as a source of legitimation (The Balkan Nineteenth Century: Other Interpretations; We, the People; Elenkov, I. Native and Right; Lilova, D. Meanings of the National Name during the Bulgarian Revival). Another subtype comprises the NGO publications combining civic initiatives with research; among them, the projects of the Center for Educational Initiatives (CEI) deserve mention: Bulgarian History in the Context of Interbalkan Interactions – a sociological research in the framework of the project “The Image of the Other in the History Textbooks in the Balkans,” 1999; Bulgarian School and the Concept of Europe – a content analysis of the Bulgarian history textbooks, focus groups with teachers, survey on the pupil audience, 2000; Let’s Get to Know Our Neighbors – a project demonstrating how literature could be read not by the “canon” but by key words, 2001-2003; Should We Fear Our Neighbors – a research on the presentation of minorities in textbooks and school curricula in history in Bulgaria, Romania and Hungary, 2003-2004.        

What all those high-quality scholarly and civic studies have in common is their focus on the reconstruction/deconstruction of the national identity’s resources; the deconstruction of the pillars of identity as power strategies in a given time. 

 

2. The scholarly problems of present importance in Bulgaria and in Europe

The proposed project is partially a continuation of the above mentioned interdisciplinary researches: likewise, it strives to grasp the aspirations for the national as a diagnostics of the present, but in a profoundly altered situation compared to that of the 1990s when the national was much more strongly bound to party-political zeal and accordingly, engendered a struggle over the interpretations of the new Bulgarian history.        

Today, the questions concerning “who we are” and “why we are” apparently search for resources and answers beyond the modern and contemporary history, and the interpretative struggles are drastically emancipated from party-political fervors. Today, the questions regarding the national rather seem to signal a critique of the political in its institutional dimensions and mainly of the state. Therefore, the proposed project attempts to extend the studies that were carried out ten years ago. However, it also sets a principally new task: to identify the resources for the interpretations of “we” as they are practiced in everyday relations; to place in a comparative perspective the institutionalized, officially inaugurated versions of the “national” and the “civic” as well as their interrelations, on the one hand, and the articulations of the “national” and the “civic,” and their interrelations within non-institutionalized but publicly active groups. Thereby, the project will evaluate the capacities of the interpretations of the national to serve the public self-articulation of diverse communities and to develop a notion of belonging to a civic and not ethnic nation.            

 

2.1. Therefore, the project has the following goals:

 

  1. To identify the definitions of the “national” and the “civic” as practical orientations of self-experience and social action;
  2. To identify the interdependences and tensions between the practically effective definitions of the “national” and the “civic”;
  3. To measure the “strengths” of institutions and non-institutionalized groups in defining the “national” and the “civic,” and correlating them;
  4. To map the possible points of contact between “citizenry” and “nation,” i.e., the possible ways out of the separation of discourses and hence, out of the contradiction between the idea of individual autonomy and the idea of sharedness.     

 

2.2. The problem situation

Several processes, commencing before the end of the Cold War but acquiring their distinct shape only after it, give a meaning to this critique and even make it inevitable. First and foremost, it is the intensification and the structural transformation of migration processes. Their effects are multifarious but the main ones could be detected in the demands for cultural recognition and respectively, in the paradigmatic change in the debates on what is a just social system – the one which provides for redistribution, or the one which safeguards cultural recognition. The significant consequence for national identities is that the overlap between nation and state vanishes – the European societies become more and more multicultural. What is more, the states remain bound to certain territories but nations become transterritorial which actually sets up not only the prerequisites for recognition of difference but also a variety of tensions.       

At the same time, international legal regulations and suprastate institutions expand. As a direct outcome, the state sovereignty is shrinking and the triad of one nation-one state-one polity is collapsing. That means not merely an extensive expansion of international law but also a transformation through which individuals become for the first time subjects of international legal relations (the most straightforward example being the courts of human rights). In that sense, the state sovereignty decreases not only to the benefit of suprastate institutions but also to the benefit of the citizens of the particular state.   

For the purposes of comprehensiveness, we should add, yet without going into much detail, the processes of economic and mass media globalization. Not only do they drastically modify and denationalize the structure of the labor market, but they also enable a global circulation of cultural images and symbols, or a transformation of collective identities’ figures into market and media products.     

Simultaneously with the subversion of the real structures on which the national identity discourse rests, nationalism as a political ideology is on the rise. And that is the case not only in Bulgaria or in Europe but all over the world. One explanation of this rise is precisely the crisis of the nation-states. Its interpretations suggest that nationalism is conservative, a project of preservation of bygone realities. Social reality, however, displays surprising and unanticipated phenomena. Migrants return to their national identities – through specific cultural practices and through purely practical utilization of networks based on the national. The national identity proves successful when it is realized through specific cultural practices that are competitive to others. Precisely that stirs up processes of transformation of national identities and of their reconstruction as open, hybrid, and based on distinction.        

Besides, that is why the federalist project of EU (“Europe of nations”) is a project searching for new resources of group identities that are not grounded on collective mentalities or any other mythological archetypes, and in that sense, do not breed bad nationalist reflexes.  

For now, that search is not quite fruitful and we are witnesses to a confrontation between liberalism and nationalism. In that confrontation, the ideological initiative pertains to nationalism although it does not develop new orientations for common action, nor does it offer different resources for identification. Instead, it turns back to well-tried schemes of discerning the belonging (not through a network of interactions but through a symbolic mediator).  

However, in a shift of perspective, the nationalistic rhetoric often signalizes a crisis in the moral expectations of society. The notion of sharedness brings forth certain moral obligations; at the moment, the liberal order seems to be incapable to generate messages that advance a notion of sharedness, and therefore, it appears amorally instrumental. That fosters a search for a binding idea along the lines of what is “immediately” at hand. In that sense – paradoxically as it might be – nationalistic rhetorics currently are seizing critical functions: at least in the European context, they criticize the political status-quo from a moral stance.          

 

3. Description of the university and the beneficiary section

Sofia University conducts educational and scientific research activities in 88 disciplines in human, social, and natural sciences. It implements a sustainable strategy of developing international networks of education and research, and of binding together scholarly research and education. In the university’s Scientific Research Department (SU) solely, an average of 280 projects are carried out every year.       

The Department of Sociology in the Faculty of Philosophy (FP) has been in existence for 32 years now. It offers studies in the three educational degrees – BA, MA, PhD. The Department has a sustainable strategy of integrating research into higher education.  

By this project, the beneficiary section hopes to expand and stabilize its network of transuniverisity research units and civic society structures related to secondary and higher education (see the Descriptions of the Consortium’s participant-organizations).

 

 

4. Description of the project’s work schedule

4.1. Scientific tasks

Module А: The school – an institution and an interactive medium

The school by definition should socialize children – through its manifest and latent curricula – in the valid value-normative order and sanction the correct uses of identificatory markers through the school curriculum and specific disciplinary forms. The first step of the research is to grasp the officialized, or to call them power-highlighted, figures of thinking of the national and of correlating it with the notion of citizenhood and statehood. It will be accomplished by means of discourse and content analysis of:

1. Educational standards, curricula, textbooks;      

2. The disciplines in the cultural-educational fields of “Social sciences and civic education” and “Bulgarian language and literature.”

3. The analysis will focus on:

  • key events through which the spatio-temporal continuum of Bulgarian history is constructed – the Beginning, the Genesis, Contacts with the Other, the Concept of Border, the Notion of Bulgarianess…;
  • the „sacred” places – of martial glory (battlefields), of the spirit (monasteries, churches), of memory (monuments...), of Bulgarian nature (the Balkan mountain, rivers...);
  • the heroes of the community – various types of “Chosen people” – Warriors, Patrons, Martyrs, Creators...

The final selection of topics and characters will be done after an examination of the curricula and an account of the specific gravity and the interrelations between the national and the civic within their scope.

 

The school, however, does not exist in a vacuum; its actors are submerged in other interpretative settings too, the most powerful of them being the mass media. Therefore, as a second step, the research will explore whether and how those events and characters that are markers of the national and the civic intertwine with interpretative schemes that do not originate in the school institution, yet are practical orientations in the everyday thinking of teachers and pupils. In this aspect, the school is perceived no longer simply as an institution but rather as an institutionalized interactive medium. To disclose how the markers of the national appear in the everyday schemes of interpretation, we will conduct:        

  1. in-depth interviews with teachers and pupils;
  2. analysis of pupils’ essays on topics that have been identified as key themes during the previous research stage;
  3. focus groups with teachers on the pupils’ essays;
  4. ethnomethodological experiments that will place pupils in a role-play situation of rewriting the history of certain events in what they imagine to be a better way.  

 

 

Module B: The social groups

 

The second major focus of the research is on the identification of non-institutionalized social settings that hold resources and stakes for an articulation of a collective identity along the lines of the national and the civic (environmentalists, nationalists, bloggers, football fans’ groups). The mapping of those groups within social space, the description of their resources to articulate the “Bulgarian” and the “civic,” the ways by which they correlate the two notions and what is at stake in their public articulation – those research tasks will be fulfilled by the methods of in-depth and expert interviews, focus groups and confrontation of viewpoints in public debates (the method of sociological intervention).  

 

The project will involve secondary school teachers as participants in the research team. In the process of its implementation, the project team will prepare university courses for students in the MA programs “Sociological Diagnosis of Contemporary Times” and “Cultural Anthropology.”     

The research results will be presented by the project team at a teachers’ seminar organized by the Center for Educational Initiatives (CEI).   

 

4.2. Methods:

 

Module А:

The document analysis (of curricula, textbooks, school aids, educational standards) will employ a quantitative method and a qualitative one, respectively:

  • content analysis
  • discourse analysis

 

In addition to the document analysis, we will test a new method in the research on the school as an institutional matrix for the interpretation of the key categories in the focus of our research interest. That method could be presented descriptively as follows:

First step: pupils write essays on one of the most dramatized focal points of the “Bulgarianess”;

Second step: parallel analyses of the essays by teachers and researchers;

Third step: a comparative analysis of teachers’ and researchers’ interpretations of the pupils’ essays;

Forth step: focus groups with teachers and pupils on the essays and on their interpretations by teachers and researchers.

 

In the analysis of the school as an interactive medium, we will apply various techniques of non-standardized interview with teachers and pupils from schools in five typologically different settlements – a big city on the rise, a big city in decline, a small town on the rise, a small town in decline, and Sofia. We will employ the following interview techniques:      

  • narrative interview;
  • in-depth interview;
  • focused interview;
  • focus groups.

 

Besides interviews, the research on the school as an interactive medium will apply experiment methods:

 A role-play technique that places pupils in a situation where they are requested to unfold history in a “better way than it actually happened”; the analysis of the resulting role-play versions will give an access to the specific normativity through which the “national” is read.   

 

Module B:

The identification of pro-active social groups with resources and stakes to define the “national” and the “civic” will commence with a preparatory stage of identifying such groups through:

  • expert interviews;
  • secondary analysis of studies on social stratification, institutional culture and value-based attitudes.

 

The substantive research will employ:

  • focused interview;
  • in-depth interview;
  • focus groups;
  • method of sociological intervention.

 

This module will also apply the role-play experiment technique of rewriting history in a “better way than it actually happened.”

 

4.3. Types of activities and work schedule:

First year:

Months 1-6 – preparation:

  • Elaborating a theoretical model – a team of the Sofia University (SU) and the Human and Social Studies Foundation (HSSF);
  • Collecting a data base of adequate research – a team of the Center for Educational Initiatives (CEI);
  • Conducting expert and pilot interviews – a team of the SU;
  • Organizing the first workshop of the team and consultants to refine and finalize the theoretical model and the module A’s methodological instruments – HSSF and CEI.
  • Publishing a scientific edited book (special issue of Critique & Humanism journal) on the topic of “Trajectories of the ‘National’ in the Disciplinary Canons of Human and Social Sciences in Bulgaria” – a collection of studies and materials for the use of the forthcoming team workshops – HSSF;

 

Months 7-12 – Core research in Module A, first part:

 

  • Research on educational standards, textbooks and school aids – SU and CEI

 

Second year:

Months 1-6 – Core research in Module A, second part:

 

  • Interviews and focus groups with teachers and pupils from schools in five settlements – SU;
  • Collecting and analyzing pupils’ essays – SU and CEI;
  • Collecting and analyzing teachers’ interpretations of the pupils’ essays – CEI and SU;
  • Collecting and analyzing interpretations of the pupils’ essays made by the team researchers and consultants – SU and CEI;
  • Comparative analysis of the teachers’ and researchers’ interpretations – HSSF, SU and CEI;
  • Focus groups with teachers on the results of the comparative analysis – SU and CEI;
  • Second team workshop to discuss the results of Module A and to refine the preparation of Module B – HSSF and CEI.

 

Months 7-12 – completion of Module A and preparation of Module B:

 

  • Conducting the experiment role-play phase – SU and CEI;
  • Analysis of the results on the school institution – SU, CEI and HSSF;
  • Preparation of MA seminars presenting the research on the school as an institutional matrix and as an interactive medium that generates notions of the “national” and of the “civic.” The final content and number of the seminars will be determined after the second team workshop. The seminars will be proposed and conducted by members of all institutions participating in the team. They will be offered to students in the MA programs “Sociological Diagnosis of Contemporary Times” (Department of Sociology, FP) and “Cultural Anthropology” (Department of Theory and History of Culture; FP) – SU;    
  • Secondary analysis of various studies to identify publicly active groups – SU and HSSF;
  • Conducting expert interviews in Module B – the SU;

 

Third year:

Month 1-6 – Core research in Module B:

 

  • Interviews, focus groups and public debates on the method of sociological intervention with members of active social groups – SU;
  • Implementing the experiment role-play technique – SU;
  • Third team workshop for an interim discussion of the results – HSSF and SU;
  • Preparation of MA courses presenting the results of Module B in the MA programs “Sociological Diagnosis of Contemporary Times” (Department of Sociology, FP) and “Cultural Anthropology” (Department of Theory and History of Culture; FP) – SU;
  • Preparation of teachers’ seminar where the research results will be discussed teachers in history and literature;

 

Months 7-12 – analysis and public presentation:

 

  • Analysis of the data on the social groups (Module B) – SU, HSSF and CEI;
  • Comparative analysis of data collected in the two modules;
  • Introducing MA seminars in the two MA programs;
  • Teachers’ seminar where the research results will be discussed with teachers in history and literature – CEI;
  • Preparation of a publication – HSSF.

 

4.4. Anticipated effect and outcomes:

 

Comparison between institutional and subcultural interpretations and thereby, identification of their points of consent and ruptures, and evaluation of their specific gravity in the orientation of everyday thinking;

Archeology of the layers of articulation of the connection between national and civic; 

Identification of the opportunities and obstacles for a concord between the ideas of individual autonomy and supraindividual solidarity; delineation of a domain for the implementation of policies aiming at such a concord;  

Introduction and approbation of new research techniques – sociological intervention, role-play rewriting of history and interpretation of social actors’ productive lacks of understanding;

Involvement of teachers in research practices;

Connecting research and education;

Research network of academic researchers, teachers and NGOs.

 

 

  1. Creating a favorable environment for young scholars

The project will stabilize the existing conditions and strive to create new favorable premises for the young scholars in the beneficiary section (as well as for the project team members, see Project Team) in the following directions:  

-          Giving PhD students an opportunity to participate in research modules that are relevant to their dissertation topics. In that way, they will be provided with a resource for doctoral research (a problem that is still structurally unresolved in Bulgaria), and will participate in an interdisciplinary scholarly milieu that will enhance the quality of their work;

-          Integrating young scholars (PhD students and postdocs) in a network of university, civic and non-university research units;

-          Resource and technical provision of the work (library stocks, databases, archives, technology);

-          Inviting young scholars to present research results to a students’ audience. 

 

  1. Potential for further development of the group that elaborated the project:

In the course of the project implementation, a regular workshop of the team will be institutionalized and it will be carried on after the completion of the project.

The project team will be institutionalized at the Social Sciences Research Center as a section maintaining a research module “Nationalism and Citizenhood” with its own seminar and archive. 

During the implementation of the project, the team will elaborate at least two MA seminars which will continue to be updated and conducted within the frames of the two MA programs after the completion of the project. The update of their content will be done at the regular team workshop.

 

  1. Potential for a transfer of knowledge and applicability of the results

The project suggests two lines of transfer of knowledge: academic and nonacademic. 

 

Academic transfer:

-          Integration of the research results in MA seminars within the frames of the MA programs “Sociological Diagnosis of Contemporary Times” and “Cultural Anthropology”;

-          Integration of PhD students in the work of the team;

-          Participation of students in the separate phases of the research implementation;

-          Establishment of a special section at the Social Sciences Research Center;

-          Two collected volumes published by the HSSF, that is the publisher of Critique & Humanism journal, an edition with prestige among the academic and student community.  

 

Nonacademic transfer:

-          Integration of secondary school history teachers in the team work and organization of a teachers’ seminar;

-          Work with civic groups by the method of sociological intervention.

 

Applicability of the results:

The direct applicability of the results of fundamental researches is highly vulnerable both from methodological and civil-political viewpoints. Precisely to avoid the pitfall of social engineering, the project envisages certain forms of intermediation. 

First and foremost, that is the teachers’ seminar where the results of the research on the school as an institution and an interactive medium will be discussed in a dialogical format. The project will aspire to change certain interactive practices in the teaching of history only through this dialogical interpretation of the options of shaping the vision of a civic nation detected by the research.     

Another form of intermediation is the public presentation of the results of the comparative analysis of contiguities and ruptures between institutional and non-institutional interpretations of the bonds between “national” and “civic.” After the project is completed, the results will be delivered to the Ministry of Education and Science (MES) that may take them into consideration when the secondary school curricula are updated.

A third form is the participation of the CEI, a civic organization aspiring to innovations in the educational sector, in the team (see Description). 

 

  1. Sustainability plan

Several levels of project sustainability could be discerned. First, we should mention the “sustainability of results.” The approbation of new research methods will allow for their effective assessment and respective application in similar research models. In a medium-term perspective, it will equip the research team with the appropriate instruments for conducting similar tasks. This sustainability aspect will be tested and provided with feedback already within the project framework through the evaluation of the courses in the MA programs “Sociological Diagnosis of Contemporary Times” and “Cultural Anthropology.”     

The second sustainability level is the elaboration of a working research model “science-education-NGO.” The research platform of the project is a good example for an effective cooperation that enhances the capacity of the research network as a whole and of each of the involved parties. The multiplication potential of the project in this direction creates additional sustainability through the option to transform the example into a steady practice.   

The third sustainability level is the “policy level.” The project will provide the institutions of public power with arguments, resources, and competences for the formation of a national standpoint on issues of central importance for Bulgaria and Europe – “Europe of nations,” “Europe of regions,” “Europe of citizens.” Moreover, the project will generate resources for policies in the field of the teaching content and its connection to civic education.   

 

  1. Plan for the dissemination of the results

Two edited books will be published that subsequently will be publicly presented and distributed among interested public institutions (state institutions, NGOs, academia). 

The results of the conducted research will be presented at an international seminar of the European network Eurozine.

The results of the conducted research will be presented at the network’s annual meeting under the theme of Dialogues on Civilizations that will take place in Istanbul in June.  

 

Key publications will be circulated through the electronic networks CEEOL and Eurozine in which the HSSF is a member.

Key publications will be available to teachers in history, literature and geography through the CEI bulletin.

A teachers’ seminar will take place as a dialogical form of dissemination of research results.

At least two MA seminars will be prepared that will introduce students from the MA programs “Sociological Diagnosis of Contemporary Times” and “Cultural Anthropology” to the development, problems and results of the research.

Some of the methods for research on social groups (Module B, sociological intervention) presuppose that the members of the groups will discuss the results in a public debate.

 

 

  1. Project management

The administration and the book-keeping of the project will be done by the Sofia University. The Consortium participants certify their consent in the attached agreement with the SU (see Agreement).

The research management and the project coordination will be executed by the scientific team headed by Prof. Petya Kabakchieva. A project secretary-coordinator will be appointed in the scientific team. 

The team will meet on regular basis in accordance with the work schedule.

The coordination between the participants and the observance of the deadlines will be ensured by the project director.

The secretary-coordinator will be in charge of the technical provision of the coordination.

The organization of workshops and seminars will be carried out by the HSSF and the CEI.

The organization of research fieldwork and the preparation of MA courses will be carried out by the SU team. 

The teachers’ seminar will be coordinated by the CEI.

The publishing activity will be coordinated by the HSSF.

The responsibility for the public dissemination of the scientific results will be shared among the SU team, the HSSF and the secretary-coordinator.

What are the points of contiguity and consensus, of disruption and conflict between the ways the figures of thinking and usage of “national,” “Bulgarian,” “our” and “civic” function in an institutional setting, on the one hand, and in non-institutional civil contexts, on the other hand? That is the leading question of this research project. Conventionally, the articulation of the national is a priority of the modern state’s institutions and especially, of the school. However, the contemporary social condition – of multiculturalist policies and rhetoric, of transnational migration and mobility of people, images, and capitals, etc. – diminishes the sovereignty of the nation-states. Nevertheless, for the time being, the anticipation that it will also debase the identificatory potential of the national has rather confronted counter-evidences. Even under the deinstitutionalization of the social sphere, the “national” retains or even enhances its mobilizing obviousness, and occasionally, the “national” even evinces a critique of the “state.” That motivates our research interest – in the fields of sociology, anthropology, and social history – towards a comparative analysis of the current uses of the markers of the national and the civic within the school institution with its entire network of resources and actors, and within the non-institutionalized settings of social and subcultural groups of active civic participation.

The project has the following goals:

1.    To identify the definitions of the “national” and the “civic” as practical orientations of self-experience and social action;
2.    To identify the interdependences and tensions between the practically effective definitions of the “national” and the “civic”;
3.    To measure the “strengths” of institutions and non-institutionalized groups in defining the “national” and the “civic,” and correlating them;
4.    To map the possible points of contact between “citizenry” and “nation,” i.e., the possible ways out of the separation of discourses and hence, out of the contradiction between the idea of individual autonomy and the idea of sharedness

project english version

За проекта
Архив на проекта
Вход:
Потребителско име
Парола за достъп
Тагове