Facebook Logo
Проекти | Националното като публичен репертоар | Проект

1. Състояние на научните изследвания в България в съответното тематично направление

Изследването на националната идентичност в българското академично поле има дълга история и добри традиции. Всички социални и хуманитарни науки – от литературата до икономиката - могат да цитират класически за своите дисциплини изследователски текстове. Въпреки голямото натрупване от анализи, проблемът за националната идентичност запазва актуалността си и в съвременните изследователски търсения. През 90-те години основното усилие на социалните и хуманитарни науки беше деконструирането на националната идентичност като модерна въобразена колективна идентичност (по Б. Андерсън, Хобсбом, Гелнер). Този фокус на изследванията, от една страна, критикуваше публично мощния националистически дискурс, наложен през 80-те, но от друга беше усилие по интегрирането на българското академично пространство с европейските и световни търсения, започнали доста по-рано. Днес фокусът е значително изместен. Ако през 90-те изследването беше исторически мотивирано от предходна политическа ситуация, то днес изследователските усилия са насочени към обясняването на съвременни политически процеси. Приемането на България в ЕС и отстъпването на суверенитет към една наднационална институция, интензифицирането на миграционните процеси, възникването на все по-големи български диаспори, появата и популярността на радикални националистически движения и т.н., върнаха социалните и хуманитарни науки към изследването на националната идентичност като ключ към историята на настоящето. Основната предпоставка на съвременните изследвания беше, че в един все по-глобален и все по-подвижен свят националната идентичност ще изгубва актуалността си. От една страна потокът на капитали отнема непрекъснато преразпределителните функции на държавата, подкопани допълнително от налагащия се като хегемонен неолиберлен дискурс. От друга страна, потокът на хора втечнява колективни идентичности, основани на територията. От трета, ускорената циркулация на образи и медийни послания превръща идеята за относително хомогенно културно пространство в носталгична утопия. На фона на тези процеси възраждането на националистическите дискурси изглежда като необясним атавизъм, който може да се анализира като специфична пост-социалистическа ситуация или криза на младите демокрации. Подобна перспектива безспорно трябва да отхвърлим като грешна, ако поставим българската ситуация в един по-широк европейски и дори световен контекст.    


2. Актуалност на научната проблематика в България и в Европа

И така едновременно с подкопаването на реалните структури, върху които се надгражда дискурсът на националната идентичност, национализмът като политическа идеология е във възход. Не само в България, но и в Европа и в света като цяло. Тъкмо затова изследването на националната идентичност и нейните употреби са актуален академичен проблем за социалните и хуманитарни науки днес. Освен това съвременният национализъм предполага смяна на изследователската оптика. Основният акцент на изследванията в България интерпретират национализмите като консервативни проекти по отбрана на статуквото или на „славното минало”. От друга страна, тъкмо националистически реторики успяват да ангажират хора в граждански действия. Парадоксалното е, че националистическите дискурси имат активистки ресурс, но не предлагат реален алтернативен политически проект. Днес национализмът като че ли функционира повече като критика, отколкото като проект. Любопитно е да се проследят спецификите на тази критика. Тя е силно моралистка, насочена срещу либералните реал политики, които се легитимират като експертно, а не ценностно базирани.Втората основна фигура на националистическите дискурси е тази на „народа” или казано по-друг начин, това са дискурси, които се опитват да говорят от името на едно „ние”, спрямо което конструират публичен интерес, т.е. те са критиката на общността срещу индивидуалистичните либерални политики. Проблемът на национализмите е, че подменят социални категории, превръщайки ги в природни: наместо разбиране на нацията като политическо, т.е. волунтаристко съдействие на хора, те я превръщат в природен продукт на кръвта. Тъкмо затова новата гражданска кауза е откриването и формулирането на либерални, граждански дефиниции на националната идентичност.Да се види национализмът в медийните, политическите и популярно-културните дискурси като критика на едно глобално политическо статукво и да се оценят ресурсите на тази критика и на нейните нормативни основания да формира граждански активно, а не природно примирено ние – това са най-обобщено двата фокуса, които правят иследователската проблематика актуална.


3. Описание на университета и съответното звено – бенефициент

Софийски универститет е не просто най-старият български университет, но безспорно и най-престижният все още в областта на социалните и хуманитарните науки. Катедра Социология, въпреки че е една от младите специалности в университета, вече има публичен и академичен престиж. Тя е ангажирана както в изследователски проекти, така и в проекти фокусирани върху реформата на висшето образование по социални науки в България. Част от тази история е и лабораторията „Изследователски център по социални науки”, финансирана от МОН. Вече трета година изследователският център се ангажира с подкрепата на академични изследвания, изследователски семинари и публични дебати, както и с подкрепата на новия тип преподаване – learning by doing – чрез финансиране на изследователски практики, които целят включването на студентите в цялостен изследователски процес. Изследователският център по социални науки е една от малкото университетски лаборатории, която осъществява на практика политика по насърчаване на интердисциплинарни изследвания и интегриране на изследването във висшето образование. Центърът финансира проекти, фокусирани върху актуални социални проблеми, но разработвани с инструментариума на различни социални и хуманитарни науки. Свидетелство за това е публикуваният брой на сп. „Критика и хуманизъм” – Култури в движение - с отговорни редактори от екипа на Центъра, който опубличностява не просто резултатите от финансирани от центъра изследователски проекти, но отваря едно ново изследователско поле в българското академично пространство. Изследователският център по социални науки се ангажира с провеждането на академични дебати, но едновременно с това с провеждането на публични дебати по актуални теми, които имат за цел да преодолеят от една страна затварянето на академичното поле в себе си, но от друга – да рационализират публичното говорене по актуални социални проблеми.Ако това е представяне на съвременното състояние на центъра, то той може да се представи и през дългата си история вече като учебно-изследователска лаборатория. Именно в тази си форма центърът осигури научното ръководство на докторантски проект, чиято цел беше подкрепата и развитието на докторалните изследвания в катедрата, финансиран от Отворено общество. Лабораторията се превръща в организационното звено, което събира изследователски екипи за анализ на учебниците по история през 90-те. Сред изследванията на центъра са: изследване на художествено-творческите екипи в края на 80-те, изследване върху преструктурирането на елитите през 90-те. Звеното има дълга история в изследванията на социализма като участници от центъра и днес са част от международен екип по проекта „Как си спомняме комунизма”.Настоящият проект ще даде възможност за разширяване на изследователската проблематика на Центъра и за стабилизиране на интеграцията на изследването в бакалавърската и магистърската степен на висше образование.


4. Описание на работната програма по проекта

 4.1. Научни задачи
4.1.1.Основната научна задача на предложения проект е да анализира съвременното конструиране на националната идентичност. Както беше отбелязано по-горе, днес реалните структури, върху които стъпва националистическият дискурс, са силно разколебани. Именно затова договарянето на нови смисли на националното е особено важно да бъде картографирано във връзка с раздвижилите се територии (изчезващи национални граници в ЕС), потоците на хора (непрекъснато нарастващите реални миграционни процеси), движението на образи (медии, реклами, Интернет като ново средство за глобална комуникация).В тази ситуация връщането към националното тече по специфичен начин: на мястото на ясно централизирани публични дискурси, днес имаме силно диференцирани и фрагментирани наративи и визии за националната идентичност. Това съвсем не е криза, а норма, доколкото демократичното публично пространство предполага именно публично предоговаряне на идентичности между алтернативни субекти. В този смисъл работна хипотеза на изследването е, че елитите в различни позиции ще конструират различни дискурси за националната идентичност. Оттук следва и основната изследователска задача: реконструирането на публично легитимните наративи и образи на “българското”, анализирани както през разликите, така и през скритите и явни консенсуси между тях. Така ще стане възможно описанието на “маркерите на българското” конструирани в символните борби на елитите.
4.1.2.Следващата задача е да бъдат идентифицирани не просто различните ресурси, през които се конструират визиите за българското, но и различните адресати на тези визии, както и различните комуникационни канали, през които то тече. Това ще позволи да се конструира “символна карта” на елитите и техните употреби на “българското”.И така, базовата хипотеза, която настоящият проект ще провери, е, че се намираме в нова ситуация, в която можем да проследим няколко едновременно протичащи процеса:• Предоговаряне на значенията на националната идентичност;• Дискурсивно откриване на колективни субекти, от името на които могат да се изговарят и полагат политически проекти;• Конструиране на нови нормативни хоризонти на колективното действие през сякаш познатия речник на националното.  Националното е най-достъпният език, с който си служат различни актьори, за да договарят, критикуват и дефинират полета на колективен интерес и позиции, от които може да се извърши колективно гражданско действие. Казано накратко, националните дискурси днес служат за договаряне на колективна солидарност, те са екранът, през който обществото се опитва да се събере отново.
4.1.3.Именно от гледна точка на основния изследователски проблем: да реконструираменачините, по които през националното се дефинират колективни идентичности и нормативни проекти, екипът си поставя следните изследователски задачи:• Да картографира медийните употреби на националното: Намираме се в изцяло нова медийна ситуация. Ако Бенедикт Андерсън показва как медиите успяват да конструират национално публично пространство при възникването на националните държави, то днес медиите са твърде далеч от просветителската си роля в миналото. Тук по-скоро можем да говорим за приватизиране на националното и вписването му в логиката на пазара и събитието. И така основните въпроси тук са: 1. как националното се превръща в добре продаваем медиен продукт; 2. кои са събитията, които националното произвежда, т.е. какво се разказва в ключа на националното; 3. кои са актьорите и позициите, които ползват националната реторика; 4. как националното се трасформира в символен капитал.• Да картографираме политическите употреби на националното: Национализмът във версията на Атака привлече вниманието на анализаторите. Едно по-внимателно вглеждане, обаче, показва, че няма политическа сила, която да не експлоатира националната реторика. Особено любопитният парадокс е, че националистическата дори реторика стана значително по-мощна след влизането на България в ЕС, т.е. след изчерпването на консенсусния национален политически проект. Именно затова конкретните политически употреби на националното са особено интересни днес. Чрез изговарянето на различни версии на националното политическите играчи ще се опитват да конструират своите политически различия отново и то като легитимни, обвързани със защитата на колективния национален интерес.            

 

И така основните въпроси тук са: 1. как се конструират различни политически версии на националното; 2. как националното се превръща в ресурс във властови битки; 3. как националното се употребява като критически дискурс; 4. възникват ли граждански версии на националното сред политическите елити; 5. как се дефинира нацията и националната държава – диаспорични и изолационистки национализми.• Да картографираме популярните употреби на националното: Полето на популярната култура е едно от най-слабо изследваните в България. Причините за това са много. Първо, все още има презрение към популярната култура като нисък и несериозен предмет за академично изследване. Второ, в противовес на това, националната култура винаги е била мислена и конструирана като висока. Наред с тези високи употреби, обаче, националното е успяло да се въплъти и да придобие устойчивост именно като всекидневно разбиране за света. И така, тъкмо популярната култура ни дава ключ към онези ресусрси, с които националното се превръща във всекидневно разбиране и практика. Настоящият проект полага популярната култура като най-отворения набор от образи и значения, с които всеки гражданин може да си сглоби разбираема за него реалност, да изработва ориентири на собствените си действия, да обитава света си такъв, какъвто го разбира.          

 

 Едновременно с ерозирането на определени дискурси на националната идентичност, започват да възникват всекидневни практики, които позитивно конотират “българското”. Тъкмо такъв тип позитивни конотации на “българското” като консумативни и попкултурни практики ще реконстриура изследването. Ако се вгледаме в икономическите политики, „българското” се конструира като консумативен проект („Изберете българското”, награда “Златна мартеница” за български предприемачи и т.н.). Съвсем различна е ситуацията в полето накултурните политики. Те използват стар репертоар от образи и наративи, конструирани през визията на „закъснялостта”, и пораждат съответните съпротиви на всекидневно ниво. А отвъд официалните политики по конструирането на колективната идентичност, в полето на популярната култура възникват нови конструкции на идентичността с позитивен потенциал, които обаче не са символно признати. Именно неизследваните популярни репертоари на националното ще бъдат третият фоус на проекта. Тези нови визии и наративи на колективната идентичност изискват изследване, защото именно те се практикуват от всекидневния човек. Те не са легитимирани във високите наративи, но се употребяват ефективно и конструират позитивни дефиниции за културна специфика. Затова изследването си поставя за цел да реконструира онези практики, образи, текстове и предмети, които превръщат колективната идентичност в част от всекидневните очевидности на хората.          

 И така основните ни въпроси тук са: 1. какви са популярните репертоари на националното; 2. как различните стилове популярна култра произвеждат различни образи и дефиниции на националното; 3. как  се съотнасят популярни репертоари и социални позиции.
4.2. Видове дейности и методи Интерпретацията и картографирането на националните репертоари на описаните по-горе нива: медийно, политическо, популярно предполагат дискурсивен анализ на различни типове текстове и образи:• Дискурсивен анализ на медийни материали- Идентифициране на основните медии, които ще бъдат подложени на дискурсивен анализ. Типологично те могат да бъдат описани на този етап така: 1. популярен вестник; 2. политически маркирани вестници в класическата опозиция дясно-ляво; 3. онлайн издание от типа социална мрежа; 4. жълт вестник; 5. лайфстайл списания със социално различни таргет аудитории.- Идентифициране на основните по жанр материали, които ще подлежат на дискурсивен анализ: колонка, коментар, анализ, репортаж, за да се разграничат различните актьори, които присъстват един до друг в конкретното пространство на вестника.- Идентифициране на основни събития: предизборни материали, материали, около националните празници, материали около актуални събития (прецизирането може да стане единствено в хода на изследването).• Дискурсивен анализ на политически текстове- Анализ на предизборната кампания за парламентарни избори; - Анализ на официални политически изказвания по повод национални празници- Анализ на сайтовете на политическите партии;- Коментари на политици от различните политически партии и движения по избраните за интрепретация актуални събития.• Дискурсивен и визуален анализ на популярни културни жанрове- Идентифициране и интерпретация на основните популярни културни жанрове – популярни музикални жанрове (поп фолк, рап и т.н.), популярни книги, риалити формати и ТВ предавания;- Визуален и дискурсивен анализ на реклами;- Анализ на туристически брошури, сайтове, гидове и т.н., представящи България;- Визуален и дискурсивен анализ на популярни сайтове и мрежи за видеосподеляне.• Работна програма1. Подготвителен етап: 1-4 месец1.1. Изработване на теоретичен модел на изследването4.3. Очакван ефект и резултатиПредложеният проект очаква от една страна да картографира и интерпретира новите употреби на националното. От друга се опитва да открие актуални дефиниции на колективни идентичности, които могат да дадат нормативни ориентири на граждански действия. Изследването ще покаже не просто различните дефиниции и употреби на националното днес, но ще се опита да идентифицира и онези, които имат потенциал да формират граждански активни групи, да дадат едно ново гражданско разбиране за националното.


5. Създаване на благоприятна среда за млади учени

 В процеса на работа проектът ще даде възможност на млади учени да проведат изцяло собствени изследвания (в рамките на заявените изследователски интереси) под формата на „отделни случай”. Младите учени ще бъдат интегрирани към изследователския екип след провеждане на конкурси, определящи точния фокус на „отделните случаи”, по които трябва да се проведе изследване. Предвижданата публикация, както и семинар по този проект ще осигурят възможност, както за публикация, така и за публично представяне на изследователски резултати на младите учени в интердисциплинарна среда – възможност, от която те се чувстват лишени в този момент.Идеята на проекта е да съчетае изследване със задълбочаване на знанията и обучение. Тъкмо затова той ще интегрира студенти в процеса на изследването под формата на учебно-изследователски практики.

6. Потенциал за бъдещо развитие на научната група, изпълняваща проекта

 Екипът, кандидатстващ с този проект предвижданепрекъснатото си разширяване през експрети, интегриране на докторанти и студенти в изследването на „отделни случай” и конкретни аспекти от предложеното изследване. В този смисъл проектът създава потенциал не просто за развитието на научната група, изпълняваща проекта, а се превръща в условие за създаване на интердисциплинарно мрежа от изследователи в едно поле (тъкмо това е един от основните дефицити на българското академично пространство, за чието преодоляване е необходимо да се работи, а ние сме убедени, че това е първа стъпка в подобно начинание). Провежднето на подобно изследване осигурява на участниците в него възможност както за академични публикации, така и за участия в академични семинари. Поради естеството си проектът предлага възможности за конструиране на бакалавърски и магистърски курсове, които въвличат студентите от различни образователни нива в различни аспекти на „националното”. 

7. Потенциал за трансфер на знанията и приложимост на резултатите

 По същество проектът предлага анализът на един конкретен случай на предефиниране на „националното”, откриване на маркери на колективна идентичност днес и ресурси за конструиране на граждански действия. В този смисъл изследването може да трансферира резултатите в няколко различни полета:• Академичен трансфер: изследването ще предложи 1. инструментариум, който може да служи за бъдещи изследвания на публични дискурси; 2. достъпна база данни за съвременните дефиниции на „националното”; 3. локализирано обяснение на световно протичащ процес, т.е. изследването може да постигне резултати, интерсни в европейското академично пространство.• Гражданска приложимост на резултатите: изследването ще опише публично наличните ресурси за конструиране на колективни идентичности и нормативни ориентири на действието днес. В този смисъл резултатите му могат да се превърнат във форма на практическа игра по гражданско конструиране. Той може да бъде полезен за граждански групи, които се опитват да постигнат публична видимост и да организират колективни действия.• Политическа приложимост на резултатите: доколкото изследването ще картографира политическите употреби на „националното” той ще покаже възможностите и ограниченията на гражданските дефиниции на нацията. Именно така резултатите от него могат да послужат за либерално предефиниране на „националното” от една страна, от друга – за откриване на позитивен ресурс за противопоставяне на популистки и радикални националистически алтернативи, които могат да бъдат публично разпознати като легитимни. 

8. План за устойчивост на дейностите и след приключване на проекта

Предложеният изследователски проект ще бъде интегриран в преподаването в катедра Социология като цикъл от изследователски практики по различните изследователски ядра на проекта. След завършването, резултатите от изследването, както и прилаганите изследователски техники ще се превърнат в централни ядра на бакалавърски и магистърски курсове в катедрата. Именно подобно вписване на изследването в образователна програма може да гарантира устойчивост на изследавенто след непосредственото му приключване.  

9. План за разпространение на резултатите

Логиката за разпространяване на изследователски резултати предполага провеждането на няколко типа събития:9.1. Разпространяване на изследователските резултати в академично поле:Организирането на академичен семинар, отворен за изследователи в полето на националната идентичност, но идващи от различни дисциплини, от различни парадигми гарантира не просто разпространението, но и качеството на крайния научен продукт. Изследването не е самотно занимание, а резултат от академично усилие по аргументиране, дебатиране, критика.С цел интегрирането на изследователското поле в Европейското изследователски пространство планираме организирането на европейски академичен семинар. Това би гарантирала не просто разпространението на резултатите, а нвъзможността за полагането на конкретния бълагрски случай в контекст, т.е. би пазволило едно сравнително интерпретиране и наместване на фокуса, което ще предпази изследването от една от специфичните грешки на социалните науки по перифериите – втренчването в уникалността на локалното.Издаване на рецензиран сборник с текстове, представящ окончателните аналитични резултати от проведеното изследавне
9.2. Разпространение на изследователските резултати сред широка публикаСъздаване на уеб страница на изследването, която представя, както резултати от изследването, така и позиции на участниците в екипа по актуални проблеми и място за участие на потребителите. Целта на подобна страница е не просто да разпространи, а активно да ангажира хората в процеса на изследавнето.Организиране на цикъл от публични семинари на тема „Националното популярно”, в които да привлечам гражданите не като слушатели, а като активни участници в процеса на договаряне на „националното”.Организиране на изложба, която да представя резултатите от проведенето изследване по един визуално интересен и публично провокативен начин, който има за цел да предизвика дебат не сред затворените академични кръгове, а сред граждански групи.

10. Управление на проекта

Настоящият проект е предимно изследователски, затова се нуждае от ефективна и флексибилна структура, която малкият изследователски екип предполага. Проектът има координатор, който отговаря за съдържателното управление на проекта и ще назначи секретар-координатор, който се ангажира с ресурсното и техническо осигуряване на изследването. Административното обслужване на проекта се поема от администрацията на СУ.Съдържателно проектът ще се провежда под формата на регулярни работни срещи, които имат за цел да изработят теоретичния модел на изследването в различните му етап. Те ще бъдат и работни семинари, на които се обсъждат откритията по време на изследователската работа. Тяхната функция в третия етап на изследването ще бъде интегрирането на изследователските резултати от различните съдржателни ядра на изследването в единен резултат, който отчита връзките между „отделните случаи” в рамките на изследването. За съдържателните работни срещи на отделните етапи на изследването ще бъдат канени за участие експерти по конкретните изследователски проблеми, които проектът трябва да реши в съответния момент.Изследователският екип се ангажира с организирането и провеждането на академични семинари, публични дебати и изложба, които имат за цел популяризирането на проекта. С оглед на ефективността публичните дебати и изложби ще бъдат организирани в утвърдени вече центрове за изложби и дебати. Подготовката на академичната публикация се поема от изследователския екип, но самото издаване на академичната публикация предполага интегрирането на този последен етап на съществуващо вече издателство, за да се гарантира успешното разпространение на проектните резултати.

THE “NATIONAL” AS PUBLIC REPERTORY

 

  1. Status of scientific research in Bulgaria within the corresponding topical direction

Exploration of the national identity has a long history and good traditions within the Bulgarian academic field. All social and humanitarian sciences – from literature to economics – can refer to explorative studies, which are classical for their particular discipline. Despite the vast accumulation of analyses, the issue of national identity preserves its actuality in contemporary explorative searches. Throughout the 1990s the main endeavour of social and humanitarian sciences was the deconstruction of national identity as a modern imagined collective identity (see B. Anderson, Hobsbawm and Gellner). On one hand, this focus of research publicly criticized the powerful nationalist discourse, enforced during the 80s, but on the other hand it marked the effort to integrate the Bulgarian academic field with European and worldwide research, which began considerably earlier. Today the focus has shifted significantly. If during the 90s social scientific study was historically motivated by a former political situation, nowadays efforts are directed towards the explanation of contemporary political processes. Bulgaria’s admittance into the EU and yielding sovereignty to a supranational institution, intensification of migratory processes, formation of growing Bulgarian diasporae, advent and growing popularity of radical nationalist movements etc. all brought social and humanitarian sciences back to the exploration of national identity as a key to contemporary history. Underlying premise of modern research was that in a world more global and mobile national identity would lose its actuality. On one hand, the stream of funds constantly deprives the state of its redistributive function, which is additionally undermined by the expanding hegemony of the neoliberal discourse. On the other hand, the stream of people liquefies collective identities based on territorial belonging. Then again, the accelerated circulation of images and media messages reduces the idea of a relative homogenous cultural space into nostalgic utopia. Against the background of those processes, the revival of nationalist discourses appears to be an inexplicable throwback, which can be analyzed as a specific post-socialist situation or as a crisis of young democracies. We should definitely discard such a perspective as wrong, if we place the Bulgarian situation into a wider European or even global context.

 

  1. Actuality of the scientific issues in Bulgaria and Europe

Thus, simultaneously with the undermining of real structures underlying the discourse of national identity, nationalism as a political ideology is in the ascendant. Not only in Bulgaria but in Europe and the world as a whole. Therefore exploration of the national identity and its usages today poses an academic question of present interest for social and humanitarian sciences. The main share of investigations conducted in Bulgaria, interpret nationalisms as conservative projects which are meant to defend the status-quo or the “glorious past”.  On the other side, it is precisely nationalist rhetoric that succeeds to engage people in civic action. It is paradoxical that nationalist discourses have activist resource but don’t offer a genuine alternative political project. It seems that nationalism today functions more as criticism rather than a project. It is interesting to trace the specificity of this criticism. It is highly moralizing, directed at liberal politics, which identify themselves as based on expertise but not value.

The second central figure in nationalist discourses the “people” or in other terms, those are discourses, trying to speak on behalf of an “us”, towards which they direct public interest, i.e. they criticize individualist liberal politics on behalf of the community. The problem of nationalisms is that they tend to exchange social categories by turning them into natural laws: instead of understanding the nation as a political, i.e. voluntarist cooperation between individuals, they picture it as a natural alliance by blood. Therefore the new civic cause is to discover and formulate liberal, civic definitions of national identity.

In conclusion there are two main points which make explorative work a question of present interest: 1. to see nationalism in media, political and popular cultural discourses as criticism of a global political status-quo and 2. to evaluate its resources and its normative grounds to form an “us” that is civil active, but not reconciled by nature.

 

  1. Description of the University and the respective beneficiary section

The University of Sofia is not only the oldest Bulgarian university but undoubtedly yet the most prestigious one in the sphere of social and humanitarian sciences. The Department of Sociology, despite representing one of the younger specialties, has already gained public and academic recognition. It is involved in various research projects as well as projects focused upon the reform of higher education in the sphere of social sciences in Bulgaria. The laboratory “Social Sciences Research Center” (SSRC) financed by the Bulgarian Ministry of Education and Science represents part of its history. For three years now the Research Center is actively involved in the support of academic studies, explorative seminars and public debates and also supporting the new course of teaching – learning by doing – by funding research practices which foresee the engagement of students in an integral explorative process. The SSRC is one of the few university labs that actually encourage interdisciplinary research and integration of explorative practices into higher education. The Center finances projects that are focused on current social problems, but which are elaborated with the tools of various social and humanitarian sciences. Testimony therefore is the published issue of “Criticism and humanism” magazine – Cultures in motion – whose editors-in-chief are members of the SSRC team. This issue of the magazine does not only state the results of multiple research projects supported by SSRC, but also opens up a whole new research field in the Bulgarian academic space. SSRC commits to the conduction of academic debates, but also to the organization of public debates on topical themes, which aim to overcome the confines of the academic field on one hand and on the other, to rationalize public speaking on pressing social problems.

Besides, the SSRC can also be presented throughout its long history as an educational and research laboratory. For example it provided for the scientific guidance of a PhD program funded by the Open Society, whose aim it was to support and promote the elaboration of doctoral thesises within the Department. The laboratory became the organizational section, which gathered research teams to analyze textbooks of history in the 1990s. It also conducted studies on the work of artistic-creative teams in the late 1980s, as well as research on the restructuring of elites during the 90s. The section has a long history of exploration of the socialist past and idea. Some of the team-members are still part of an international working group, contributing to the project “How we remember Communism”.

The present Project will give the Center an opportunity to expand its exploratory field of interest and to stabilize the integration of different research methodologies into the bachelor’s and master’s degree programs.

 

  1. Description of the Project’s Work Scheme

4.1.  Scientific tasks

 

4.1.1.       

The main scientific task of the proposed Project is to analyze the construction of national identity in the modern world. As stated above, nowadays the real structures underlying the nationalist discourse are greatly shaken. Therefore it is extremely important that the negotiation of new meanings of the “national” is surveyed in relation to shifting territories (vanishing national boundaries within the EU), streams of people (constantly unfolding migratory processes), movement of images (media, advertising, internet as a new global communication medium).

In this situation the return to nationalism takes on a specific course: instead of clearly centralized public discourses today we have highly differentiated and fragmented narratives and visions of national identity. This is absolutely no crisis, but rather the norm as far as the democratic public space presumes public renegotiation of identities between alternative subjects. In this sense, the study’s work hypothesis is that elites in different positions will construct different discourses of national identity. Hence the main research task: reconstruction of public legitimate narratives and images of the “Bulgarian”, analyzed through their differences as well as through their hidden and manifest consent. This will allow us to describe the “distinguishing traits of the “Bulgarian”, constructed within the symbolic battles of the elites.

 

4.1.2.

The next task is to identify not only different resources by way of which visions of the Bulgarian are constructed, but also the corresponding addressees of these visions, as well as the channels of communication used to reach them. This will allow to outline a “symbolic map” of the elites and their usages of the “Bulgarian”.

Thus, the basic hypothesis this Project aims to verify is that we find ourselves in a new situation, where we can track several simultaneous processes:

  • Renegotiation of the meanings of national identity;
  • Discursive uncovering of collective subjects, on behalf of which political projects can be voiced and imposed;
  • Construction of new normative horizons of collective action through the seemingly familiar vocabulary of the “national”.

The “national” is the most accessible language used by various actors to negotiate, criticize and define fields of collective interest and starting points for collective civic action. In short, national discourses today serve to negotiate collective solidarity. They are the medium through which society tries once again to come together.

 

4.1.3

Based on the main issue this Project is facing: to reconstruct the ways in which collective identities and normative projects are constructed through the “national”, the team has posed itself the following explorative tasks:

  • To survey how the “national” is used by the media: We find ourselves in an entirely new media situation. If Benedict Anderson showed us how the media succeeded to construct the national public space as national states emerged, the media today are far from their enlightener’s role in the past. Rather can we talk about privatization of the “national” and its insertion into the logic of markets and events. Thus the main questions are: 1. how does the “national” turn into a selling media product; 2. which are the events generated by the “national”, i.e. which are the stories told by the key of the “national”; 3. which are the actors and the positions, used by national rhetoric; 4. how does the “national” transform into symbolic capital?
  • To survey the political usages of the “national”: In Bulgaria, the attention of the analysts was attracted by the particular version of nationalism observed in the political party “Ataka”. Nevertheless, a more attentive look has revealed that there is no existent political force, which doesn’t exploit the national rhetoric. It seems to be a notable paradox that nationalist rhetoric grew even stronger after Bulgaria’s admission into the EU, i.e. after the exhaustion of the political project, which united the nation. Exactly that is why the specific political usage of the “national” is of special interest today. By voicing different versions of the “national”, political players will try to reconstruct their political differences as legitimate, bound to protect the collective national interest. Thus the main questions are: 1. how different political versions of the “national” are constructed; 2. how the “national” turns into a powerful resource in battles for authority; 3. how the “national” is used as critical discourse; 4. do civic versions of the “national” emerge amongst political elites; 5. what is the definition of nation and national state with a view to diasporic and isolated nationalisms.
  • To survey popular usages of the “national”: For many reasons the field of popular culture is one of the fields least researched in Bulgaria. Firstly, there still is disdain for popular culture as a “low” and futile subject of academic research. Second, as a set-off to that, national culture has always been imagined and constructed as “high”. However, along with those high usages the “national” has succeeded to embody itself and to gain stability precisely as an everyday view of life. Thus, it is popular culture, which gives us a key to those resources transforming the “national” into everyday understanding and practice. The present Project sees popular culture as the most open setting of images and meanings, which every citizen can use to assemble their own comprehensible reality, to establish reference points for their own actions and to inhabit their own world as they understand it.

Along with the erosion of certain discourses of national identity, everyday practices, which connote the “Bulgarian” positively, begin to emerge. Our survey seeks to reconstruct precisely such positive connotations of the “Bulgarian”, manifested as consummative and pop-cultural practices. If we take a closer look at economic policies, the “Bulgarian” is constructed as a consummative project (for example “Choose the Bulgarian”, the “Golden Martenitza” Award for Bulgarian entrepreneurs etc.) The situation in the field of cultural policies is altogether different. They use an old repertory of images and narratives, constructed through the vision of “lateness” and thus cause resistance on an everyday level. And beyond official policies for the construction of collective identity, new constructions of identity loaded with positive potential, though lacking symbolical acknowledgement, come into being in the field of popular culture. Just those unexplored popular repertories of the national will be our Project’s third focus. The new visions and narratives of the collective identity require exploration, because they are, what is practiced by the everyday person. They may not seem legitimate within high narratives, but they are being used effectively and construct positive definitions of cultural specificity. Therefore the survey seeks to reconstruct those practices, images, texts and objects, which turn collective identity into people’s everyday palpability. Here, our main questions are: 1. what are the popular repertories of the “national”; 2. how do different styles of popular culture generate different images and definitions of the “national”; 3. how do popular repertories and social positions correlate?

 

4.2. Actions and Methods

Interpretation and survey of national repertories on the levels described above: media, political, popular, presume discourse analysis of different types of texts and images:

  • Discourse analysis of media materials

- Identification of the main media, which will be subjected to discourse analysis. Typologically at this stage they can be described as follows: 1. popular newspaper; 2. politically influenced newspapers in the range of the classical right-left opposition; 3. online “social utility” network; 4. yellow press; 5. lifestyle magazines with different social target groups.

- Identification of the main genres, which will be subjected to discourse analysis: column, comment, analysis, report, in order to distinguish different actors which cohabitate the newspaper space.

- Identification of main events: pre-election materials, reports on national holidays, materials on problems of the day (differentiation can only occur during the course of research).

  • Discourse analysis of political texts

- Analysis of the pre-electoral campaign for parliamentary elections;

- Analysis of official political statements on the occasion of national holidays;

- Analysis of political party websites;

- Comments from politicians of different parties and political movements concerning the chosen problems of the day.

  • Discourse and visual analysis of popular cultural genres

- Identification and interpretation of main popular cultural genres – popular music (pop-folk, rap etc.), popular books, reality shows and TV magazines;

- Visual and discourse analysis of advertising materials;

- Analysis of tourist brochures, tourist sites, travel guides etc., representing Bulgaria;

- Visual and discourse analysis of popular sites and video broadcast networks.

 

  • Work schedule

WORK SCHEDULE

Duration

Activity

Anticipated results

Preliminary phase

Month 1-4

1. Elaboration of the theoretical research model;

2. Identification of media and popular genres, which will later be analyzed;

3. Selection of events, which will be presented as separate “case studies”;

1. Elaborated theoretical research model

 

 

 

 

 

 

 

Actual work phase

Month 5-10

1. Elaboration of data base, containing media and pop-cultural materials to be analyzed

2. Primary analysis of the collected materials

1. Text and visual records to be analyzed;

2. Finished primary analyses

Month 11-12

1. Presentation of primary results from the conducted investigation;

2. Online presentation of the Project.

1. Reports containing intermediate analyses of media and pop-cultural repertories of the “national”;

2. Project website launched

Month 13-18

(the Project schedule will consider the date of parliamentary elections)

1. Elaboration of tools for analysis of the pre-election campaign;

2. Putting together a record of pre-election materials;

3. Intermediate analysis of political definitions of the “national”’

4. Preparation of an intermediary financial and consistency report about the first work stage.

 

1. Elaborated tools for analysis;

2. Record of pre-election materials put together;

3. Intermediate analysis of various political definitions of the “national”;

4. Intermediary financial and consistency report on the first work stage.

Month 19-25

1. Integration of analysis results on the political, media and pop-cultural repertories of the “national” into an entity;

2. Organization and conduction of an academic seminar on the research results.

1. Elaborated survey of the new definitions of the “national”;

2. Academic seminar.

 

Month 25-30

1. Organization and conduction of an international academic seminar “The national today”;

2. Elaboration of the final publication;

3. Realization of the academic publication.

 

1. International academic seminar.

2. Prepared texts for academic publication.

3. Academic publication.

Dissemination of results

Month 31-35

1. Organization of a series of seminars “The national becomes popular” aiming to disseminate the research results;

2. Organization of an exhibition showing visual materials from the explorative phase.

1. Public debate.

2. Exhibition.

Month 36

Elaboration of the final consistency and finance reports on the Project.

Final report on the Project.

 

4.2.  Anticipated effect and results

On one hand, the proposed Project expects to survey and interpret new usages of the “national” and on the other hand, it will try to reveal topical definitions of collective identities, which can provide normative reference points for civic actions. Research will not only show different contemporary definitions and usages of the “national”, but it will try to identify those, having potential to initiate civic activity groups and to give the “national” a new civic concept.

 

  1. Establishing of a favourable work situation for young researchers

In the work process the Project will give young researchers an opportunity to conduct their entirely own investigations (within the framework of our stated explorative interest) in form of separate “case studies”. Young associates will join the Project team by competition, aiming to determine the precise focus of each “case”, which will be subjected to scientific research. The academic publication and seminar foreseen by the Project will give those young people an opportunity to publish and publicly introduce the results of their academic efforts in a multidisciplinary scientific environment – an opportunity they feel deprived of at the moment.

The idea of the Project is to combine scientific research with teaching and deepening of academic knowledge. This is why it will integrate students in the scientific work as a form of combined teaching-research practice.

 

  1. The potential of future development of the Project research team

The team of academicians, applying for this Project, foresees its constant expansion by means of collaboration with other experts, PhD candidates and students, meant to support the research of separate “case studies” and specific aspects of the proposed investigation. In this sense, the Project creates potential not only for the growth of the Project research team, but it also poses an opportunity to create an interdisciplinary network of researchers in a certain scientific field (the lack of which one of the major shortcomings of the Bulgarian academic space, needing to be overcome and we are convinced that this is the first step in such an undertaking). The conduction of such a scientific investigation ensures a possibility for the participants to publish academic papers and to participate in academic seminars. Because of its character, the Project offers an opportunity to construct bachelor’s and master’s degree programs, which are meant to introduce students from different educational levels to different aspects of the “national”.

 

  1. The potential of knowledge transfer and applicability of the results

In essence the Project suggests the analysis of several particular “cases” of redefining the “national”, aiming to discover contemporary markers of the collective identity and resources for construction of civic action. In this sense, the research results can be transferred to several different fields:

  • Academic transfer: the research will offer 1. tools, which can be used in future scientific investigations and public discourses; 2. accessible database of contemporary definitions of the “national”, 3. localized explanation of a global process, i.e. the research can come to conclusions, which might be of interest to the European academic space.
  • Civic applicability of the results: the research will describe publicly available resources for the construction of modern collective identities and normative reference points of action. In this sense, the results can turn into a practical game of civic construction. It can be useful for civil groups, trying to attain public visibility and to organize collective action.
  • Political applicability of the results: as far as we will survey the political usages of the “national”, the research will show the possibilities and the limitations of the civil definitions of the nation. In that way the results will serve to liberally redefine the “national” on one hand, and on the other, to discover positive resources to withstand populist and radical nationalist alternatives, which could be publicly identified as legitimate.

 

  1. Project Sustainability Scheme

The proposed research Project will be integrated into the teaching material of the Department of Sociology as a series of research practices, handling with different research nuclei. After project termination, all research results, as well as the applied scientific techniques will become starting points for different bachelor’s and master’s degree programs at the Department. The integration of our explorative work into the educational program can guarantee sustainability of the Project after its immediate ending.

 

  1. Result dissemination scheme

The logic of dissemination of scientific research results involves the conduction of several different types of events:

9.1. Dissemination of research results throughout the academic field:

- The organization of an academic seminar, open for all researchers in the sphere of national identity coming from different scientific disciplines and different paradigms, guarantees not only the dissemination, but also the quality of the final scientific product. Scientific research is not a lonely occupation, but a result of academic efforts to argue, debate and criticize certain hypotheses.

- With the purpose to integrate the research field into the European research space we are planning to organize a European academic seminar. This would guarantee not only the dissemination of results, but also the opportunity to pose the particular Bulgarian case into a context, i.e. it would allow for comparative interpretation and adjustment of the focus, which will protect our research from one of the specific mistakes of social sciences on the periphery – staring at the uniqueness of the local.

- Publishing of a reviewed collection of texts, presenting the final analytical results from the conducted research.

 

9.2. Dissemination of the research results on a large public scale

- Creation of a Project website, presenting research results as well as opinions of the team members on topical problems and a space for public participation. The main purpose of such a webspace is not merely to disseminate, but to actively involve people in the research process.

- Organization of a series of public seminars entitled “The national becomes popular”, designed to attract citizens not only as listeners, but also as active participants in the process of negotiation of the “national”.

- Organization of an exhibition, which will present results from the conducted scientific investigation in a visually attractive and publicly provocative manner, seeking to provoke debate not within the confined academic circle, but within civil groups.

 

  1. Project Management

The present Project is mainly scientific, thus it needs an effective and flexible structure, ensured by the small size of the research team. The Project Coordinator will be responsible for the management and will appoint a Secretary to provide for all needed resources and technicalities for the duration of the Project. Administrative attendance will be provided by the University of Sofia.

Essentially the Project will be conducted in the form of regular work meetings, which seek to elaborate the theoretic research model during its different stages. There will also be seminars, intended to discuss scientific findings during the explorative phase. During the third phase of the Project those seminars/work meetings will aim to integrate scientific results obtained by various research nuclei into a uniform result, nevertheless rendering account of certain idiosyncrasies within the research framework. Experts in specific fields of study will be invited to join the research team to assist solving problems, which the researchers may encounter on various stages of the Project.

The research team commits to the organization and conduction of academic seminars, public debates and an exhibition, aiming to popularize the Project. The preparation of the academic publication also falls within the duties of the research team, but the publication itself requires the cooperation of an already existing publishing house in order to guarantee the successful dissemination of project results. 

За проекта
Архив на проекта
Вход:
Потребителско име
Парола за достъп
Тагове