Участия в конференции и семинари

Приложение Р1

10.05-11.05.2020 Димитрова, В. и М. Мартинова. Психично здраве и социални неравенства. (Лекция). Конференция с международно участие „Властта“, организирана от „Колегиум Частна психиатрия“, НДК 

Автори 

Димитрова, Вероника, Гл. ас. д-р, катедра Социология към Софийски университет, ръководител на проект „Психично здраве и социални неравенства“

Мартинова, Мария, д-р, Изследователски център по социални науки към катедра Социология на Софийски университет, координатор на проект „психично здраве и социални неравенства“

Заглавие: „Психично здраве и социални неравенства“

Резюме:

В лекцията ще представим проекта „Психично здраве и социални неравенства“, финансиран от Фонд научни изследвания. Тъй като в момента сме в началото на проекта за нас е важна обратната връзка от професионалисти, занимаващи се с психиатрия в България. Ще представим хипотезите и планираните изследвания, както и резултатите от литературния обзор по темата – на чуждестранни и български списания. 

Този интердисциплинарен проект произхожда от наблюдението в редица държави, че има връзка между психично здраве и социални неравенства. Основната изследователска цел на проекта е да установи каква е връзката между социален статус и психично здраве в България и да набележи източниците на стигматизиращо отношение. Проектът ще систематизира всички налични данни за връзката между социален статус (подоходно и образователно ниво, семейно положение, възраст) и психично здраве. Въз основа на това ще бъдат подготвени въпросници за изследване на семейства, които се грижат за близки със заболявания. Ще бъде анализирано въздействието на грижата върху статуса на семейството. В следващата фаза ще бъдат проучени публичните образи и нагласи към психичното заболяване и отговорностите на обществото към него. Ще бъде изследван медийният образ на психичното заболяване и чрез национално представително проучване ще бъде изследвано влиянието му върху обществените нагласи към проблемите на деинституционализацията.

In the lecture we will present the project “Mental health and social inequalities”, financed by the National Science Fund. Due to the fact the project is starting off, it is crucial for us to have feedback from psychiatrists practicing in Bulgaria. We will present hypotheses of the research proposal and the planned scientific research. We will also present the literature review results made by the moment 

This interdisciplinary project stems from links between mental health and social inequalities as identified in a number of countries. The project’s main research goal is to establish what the link is between mental health and social status in Bulgaria and to trace stigmatisation to its sources. The project will systemise all available data on the links between social status (income and education levels, marital status and children, age) and mental health. Based on this we will develop questionnaires for families looking after ill or disabled relatives. We will analyse the impact of this type of care on the family’s status. In the next phase we will explore public images and attitudes towards mental illness and the responsibility our society bears for mental illness. We will explore images of mental illness presented in the media and, by means of a national representative survey, we will analyse their impact on public attitudes towards deinstitutionalisation.

 

C:\Users\SclgLab\Dropbox\Screenshots\Screenshot 2020-08-17 15.12.28.png

Приложение Р2

13-14.09.2019. Димитрова, В. и М. Мартинова. Психично здраве и социални неравенства. Работен семинар по проект „Нямам никой към когото да се обърна!“ – Социоаналитични измерения на уязвимостта. Пловдивски университет

Автори: Мария Мартинова, Вероника Димитрова

Резюме – Докладът представя систематичен обзор на български списания по психиатрия, обществено здраве и социология на тема „Психично здраве и социални неравенства“. Откроени са няколко ключови подтеми – социалните характеристики на хората с тежки и чести психични разстройства, качеството на живот и бремето на грижата. Анализът на вторнични данни демонстрира връзката между психично здраве и социални неравенства не само при болните, но и при обгрижващите ги техните близки.

Програма

C:\Users\SclgLab\Dropbox\Rony\фундаментални-псих\Доклад\приложения\Programa-13-14.09.2019-Seminar-6-proekt-1.jpg

C:\Users\SclgLab\Dropbox\Rony\фундаментални-псих\Доклад\приложения\Programa-13-14.09.2019-Seminar-6-proekt-2.jpg

C:\Users\SclgLab\Dropbox\Rony\фундаментални-псих\Доклад\приложения\Programa-13-14.09.2019-Seminar-6-proekt-3.jpg

 

 

Приложение Р3

Бунждулова, Б. Деменция, идентичност и социални неравенства. Семинар по експериментална хуманитаристика, организиран от Пловдивски университет, катедра Социология и науки за човека, Пловдивски университет.

Резюме: Темата поставя проблема за това, че деменцията е не просто медицински, а в специфични аспекти и социален проблем. Беше обсъдена актуалността на проблема, както и резултатите от първоначалния етап на очертаване на изследователското поле и проучване на литература. Беше поставен въпросът за идентичността на човека с деменция при липсата на рационален Аз, който да удържа единството на опита. Бяха очертани основните среди и неравенства, в които попадат мъжа/жената с деменция и неговите/нейните близки.

 

Приложение Р4

28-29.09.20 Измерения на грижата: между личното преживяване, социалните регулации и здравния активизъм, гр. Банкя

В. Димитрова, М. Мартинова. Модели на грижата при различни психични разстройства: проблематики и добри практики

Чрез тази тема ще се опитаме да очертаем различията във възприемането, терапията и грижата (разбирана в по-широк контекст) на няколко по-разпространени и значими психични разстройства – шизофрения, биполярно-афективно разстройства, тревожност и депресия. Ще анализираме събраните по проект „Психично здраве и социални неравенства“ интервюта с хора с психични разстройства и техни близки, разглеждайки възприятието на „болестта“. Тъкмо него считаме за ключово за  разбирането на грижата. Пример за това е мисленето за „болестта“ като тежка и хронична, което се прикача към определени модели на грижа. Работата с интервютата позволява да бъдат разпознати и всички участници в грижата и тя да се мисли комплексно – от една страна, институционалните механизми, от втора, достъпът до различни частни „специалисти“ – психиатри, психолози, йога инструктори, врачки и др., от трета, неформалната грижа и подкрепа, най-често осъществявана от близки и приятели. Ще направим срез между следните въпроси – възприятието, търсенето на грижа и помощ, и крайният ефект върху биографичния път. Ще анализираме основните проблематики в грижата, но и добрите практики. 

 

Приложение Р5

28-29.09.20 Измерения на грижата: между личното преживяване, социалните регулации и здравния активизъм, гр. Банкя

М. Мартинова, В. Димитрова. Хоризонтални модели за терапия при хора с психични разстройства: случаят на групите на Анонимни алкохолици

Предложената тема очертава специфичните модели на терапия на психичното разстройство алкохолизъм в групите на Анонимни алкохолици (АА). По проект „Психично здраве и социални неравенства“ е проведено теренно проучване, което обхваща 18 интервюта с „болни“ и 3 с близки. Макар групите на АА да са добре известни на Запад, те не са толкова познати и популярни у нас. Характерна за България е ниската разпознаваемост на алкохолизма като психично разстройство от професионалистите и институциите, а оттук и търсенето на различни „алтернативи“ на най-често налагания от тях морален подход към „болестта“. „Попадането“ на респондентите в групите е свързано с тази особеност. Самите Анонимни алкохолици се характеризират със специфични модели на конструиране на „болестта“ алкохолизъм, терапевтичното усилие и отпечатък върху биографията. Грижата в тази общност е организирана преди всичко като хоризонтално братство между алкохолици.

 

Приложение Р6

28-29.09.20 Измерения на грижата: между личното преживяване, социалните регулации и здравния активизъм, гр. Банкя

Боряна Бунджулова. Кризи и възможности за преодоляването им в общуването с възрастни хора в напреднала деменция – феноменологични и психоаналитични щрихи

 

Резюме: Деменцията като общ синдром на различни необратими невропатологични процеси се свързва в хода на своето развитие с появата на радикални затруднения (перцептивни, когнитивни, комуникативни, практически, психически…) в справянето с логиката на „нормалността“ във всекидневния свят, което в повечето случаи изисква дългосрочни инвестиции в специфичен подход на грижите за човека с деменция.

 В България, въпреки световната тенденцията към все по-голямото нарастване на броя на заболелите, идентифицирането на проблема е в самото начало и хората с деменция остават невидими в обществото (липсват политики, достатъчно специализирани институции, адекватни форми на грижи в общността, липсват квалифицирани кадри, интердисциплинарни изследвания, няма и официална статистика, липсва подкрепа за и информираност на грижещите се за спецификата и нуждите на жената/мъжът с деменция). А наред с медицинските си аспекти, деменцията има своите социални корени и условия. От съществено значение динамиката на заболяването е именно социалната среда, в която то се развива.

 Много често заболяването и неговите симптоми се забелязват твърде късно, защото близките погрешно смятат дефицитите в паметта, речта, затрудненията с всекидневно-битовите дейности и загубата на ориентация с „нормалните“ процеси на стареене. Когато те започнат да забелязват особеностите на деменцията, тя вече има своята обострена форма, намираща проява най-видимо в разбягването („загубата“) на идентичността. Зейват множество пропасти (когнитивни, комуникативни, социално-практически, ролеви, етически и морални, психически) на радикалните различия между световете на деменцията и „нормалността“, които изглеждат почти невъзможни за прескачане. (А моите наблюдения са, че те са такива, включително и за персонала в специализирани институции, заради липсата на тясно квалифицирани кадри).

Как да достигаме до света на възрастните хора в напреднала деменция? Намирам за продуктивни два подхода тук. Този на феноменологичния анализ и инструментариум, удържащ радикалните различия в жизненосветовите структури на света на деменцията и на „нормалността“. И този на метода валидизация, центриран в полето на психоанализата. Валидизацията, чрез приложението на конкретни практически техники, хвърля мост към света на деменцията, изхождайки от идеята, че „анормалното“ всъщност има „смисъл“ и е израз на „скрити“ потребности. Тези техники едновременно помагат на и разтоварват близките в грижите, както и облекчават страданията на заболелите и улесняват общуването с тях, което, иначе, чрез обичайните всекидневни правила, типични нагласи, очаквания и подходи към другия, остава невъзможно.

 

Приложение Р7

Резюме за международната конференция на Колегиум „Частна психиатрия“, „Болката“, 25-26 септември 2020, НДК

Автор: Димитрова, В. и Мартинова, М.

Заглавие: Стигма: медийният образ на психичното заболяване

Въведение

В доклада ще представим резултати от работен пакет „Медийният образ на психичното заболяване“  по изследването „Психично здраве и социални неравенства“, финансирано от конкурсната програма за фундаментални научни изследвания на Националния фонд за научни изследвания. 

Материали и методика

Чрез количествен контент анализ са проследени публикациите за периода септември-декември 2019 г. в 3 популярни български медии – 24 часа, dnes.bg и Дневник. Направена е целева извадка (съставена по ключови думи, търсени в съдържанието на статиите), която се състои от 585 публикации. Открояват се четири типа публикации: 1. индивидуални случаи (криминални и др.); 2. информация за институции, реформа, програма, събития и др., 3. информация за психичните разстройства, превенция и профилактика; 4. Спорадични позовавания и метафори.

Резултати

От всички статии, представящи цялостно темата за психичното здраве  (бр. 249),  най-многобройна част са индивидуалните случаи (70%), като 58% са криминални, а 43% са свързани с насилие, извършвано от „психично болни“ или хора със съмнения за психично разстройство. Тъкмо тези образи в най-голяма степен подсилват стигмата на психичните разстройства. Втори по честота са материалите, които предлагат информация за психичните разстройства (16%), а на последно място е информацията за психиатрични институции, програми и събития (14%). 

Допълнително са обработени всички спорадични позовавания (бр. 336). Това са статии, в които образът на психиатричните институции, психичните разстройства и на хора с психични разстройства не са основен фокус, но те са споменати в статията. Тези материали бяха включени в извадката, тай като четящите, които нямат специален интерес към темата, имат най-голям шанс да попаднат именно на такива образи. Спорадичните позовавания биват метафорични и буквални. В доклада резултатите ще бъдат представени в процентни съотношения и всеки тип ще бъде анализиран в детайл.

Изводи

Образът на хората с психични разстройства е изграден основно около криминалните случаи и опасността. Образът на опасния престъпник се приравнява с психично болния и в този смисъл се подсилва стигмата върху психичните разстройства. 

Ключови думи: стигма, медии, образ на психичните разстройства, неравенства

E-mail:

veronika.s.dimitrova@gmail.com; телефон: +359884423898

martinovamaria01@gmail.com; телефон: +359885171822

Autors: Dimotrova, V. & Martinova, M.

Title: Stigma: the media image of mental disorders

Introduction

In our report, we will present results from a work package on ‘Media image of mental disorder’, part of Mental Health and Social Inequalities research, financed by the Bulgarian National Science Fund’s programme for fundamental scientific research.

Material and Methods

A quantitative content analysis of publications in 3 popular Bulgarian media channels (24 chasa, dnes.bg, Dnevnik) for the period September - December 2019 was made. The sample was created by searching key words in the content of the articles and it comprises of 585 publications. There are 4 distinct types of articles: 1. Individual cases (criminal and others); 2. Information about institutions, reforms, programmes, events, etc.; 3. Information about mental disorders, prevention and prophylaxis; and 4. Occasional (sporadic) mentions and metaphors. 

Results

When publications that present thoroughly the topic of mental health are concerned (249 such articles), the most common type are individual cases (70%). It must be noted that 58% of these are criminal cases and 43% report on violence done by ‘mentally ill’ people or supposedly ill ones. These are the images that most support the stigma on mental disorders. The second most frequent type are articles that present information on mental disorders (16%). Information on psychiatric institutions, programmes and events is the least frequent – 14%.

Additionally, all occasional mentions were analyzed (336 such articles). These publications do not focus specifically on psychiatric institutions, mental disorders and people with mental disorders but these are mentioned in the text. We decided to include these materials as the readers who have no special interest in this topic would most likely encounter exactly these images. Occasional mentions are metaphorical or literal. The report will present the results and analyze each type in detail.  

Conclusions

The image of people with mental disorders is mostly based on criminal cases and the notion of danger. Thus the image of the dangerous criminal is equated to the image of the mentally ill individual and therefore fortifies the stigma on mental disorders. 

Key words: stigma, media, image of mental disorder; inequality

E-mail:

veronika.s.dimitrova@gmail.com; phone number: +359884423898

martinovamaria01@gmail.com; телефон: +359885171822