Публикации

Димитрова, В., М. Мартинова, С. Кюркчиев, З. Зарков. 2019.

Психично здраве и социални неравенства в България. Българско списание за обществено здраве, т. 11, кн. 3, 25-34

https://ncpha.government.bg/bg/menu-pubkic-health-journal-bg

Мартин Канушев

Психиатрична експертиза и криминална стигма

Тази статия представлява социологическа аналитика на фундаменталното отношение “истина – знание” при упражняването на съвременната наказателна власт върху „нарушителите на закона“; тя показва как, посредством съдебно-психиатричната експертиза, се конституира и закрепва криминална стигма върху определени индивиди рамките на институционалната организация на правосъдната система; как, чрез внедряването, интегрирането и господството на медицинското познание върху правната рационалност възниква едно нормативно пространство, което, чрез произведените криминални форми на субективност, системно и необратимо се запълва с патологични престъпници. В този граничен властови ред, в тази юридико-медицинска познавателна сфера, се преплитат до неразличима хомогенност престъплението (обект на намеса на юридическата власт) и болестта (обект на намеса на медицинската власт). Тук предмет на изследване са социалните функции на психиатричната експертиза в наказателното право като политическа технология за изграждане и консолидиране на хибридна съвкупност от корелативни връзки между „криминално поведение” и „патологично съществуване“.

Ключови думи: власт, престъпление, болест, опасност, патология, рецидив, стигматизация.

 

Боян Захариев

Психични заболявания и психично болни в популярните медии и интернет

Настоящата статия е посветена на отразяването на теми, свързани с психичните заболявания в публикации с медийно и новинарско съдържание в Интернет и в един от най-популярните медийни портали, свързан с ежедневника „24 часа“. За анализа на съдържанието на текстовете са използвани автоматизирани и полуавтоматизирани методи за обработка на текстове. Разгледани са логически и мрежови модели, предлагащи възможни обяснения за начините на представяне на психично болните и психичните заболявания в медиите и тяхното влияние върху публиката. Основният извод е, че някои устойчиви модели, водещи до стигматизация и отбягване на психично болните, са дълбоко вкоренени, взаимно обвързани и по-трудни за разчупване, отколкото можем да предполагаме, ако просто ги възприемаме като повърхностни. Те имат собствена дълбока наративна логика и вероятно именно по тази причина не се повлияват съществено от оспорващи ги рационални и експертни аргументи.   

Ключови думи: психично болни, медии, анализ на съдържанието, мрежови модели

 

Мария Мартинова, Вероника Димитрова

Медийният образ на хората с психични разстройства

В статията са представени резултати от изследване на медийните образи на хората с психични разстройства в България. Чрез количествен анализ на съдържанието са разгледани 592 публикации от електронните страници на „24 часа“, „Днес“ и „Дневник“ за периода 1 септември - 31 декември 2019 г. Доминиращ подход в представянето на темата е чрез индивидуална рамка, като образът на хората с психични разстройства е свързан с агресията и опасността. В публикациите психичната болест се привлича като обозначител на описваните тежки прояви на насилие. Здравно-информационните статии са слабо застъпени в извадката. Тук представянето на институции не подкрепя бъдеща реформа, а предоставяната в „здравните“ статии информация е непълна и често подвеждаща. Един от приносите на изследването е анализа на спорадичните позовавания, като те са разделени на метафори и буквализми. При метафорите се наблюдава разграничаване на света на „лудостта“ и този на „нормалния човек“, а тъкмо това е похват за одругостяване на различието. „Лудостта“ изглежда като ирационалност и в този смисъл се свързва както с негативни, така и с позитивни значения. Същевременно в статиите със спорадични позовавания, които използват дума с корен „псих-“, се изгражда психичното здраве като норма и се фокусира върху различни микроотклонения (в риск от потенциално патологизиране на микро-различията в поведението и възприятията).

Ключови думи: стигма, медии, образ на психичните разстройства, психични разстройства, психично здраве

 

Христо Хинков, Захари Зарков, Владимир Наков, Румяна Динолова, Михаил Околийски, Стефани Николова, Мая Люцканова, Александър Кьосев

Психичноздравни аспекти на епидемията от Covid-19 в България

Тази статия има за цел да изследва влиянието на епидемията върху психичното здраве на гражданите на България от гледна точка на комуникационните аспекти в управлението на кризата, предизвиканата реакция и евентуалните дългосрочни последици в психологичен план. Предвид огромното поле за изследване авторите формулират три хипотези, които да потвърдят или отхвърлят, а именно дали епидемията е повишила нивата на тревожност сред населението, дали има повишени нива на агресия и автоагресия и как информационната (комуникационна) среда е повлияла на тези процеси. Разгледани са накратко формите на тревожност – нормална и патологична, и са очертани няколко предпоставки за реакцията, която предизвика пандемията. Направен е опит за измерване на повишени нива на обща тревожност, което включва както нормалните психологични реакции на тревога, така и патологичните, скрити засега форми, които ще бъдат обект на последващи специализирани изследвания. Направен е анализ на информационната и медийна среда по темата COVID-19, като са потърсени корелации и е направена интерпретация на събраните данни. 

Ключови думи: епидемия, медии, психично здраве, домашно насилие, тревожност, психотропни вещества

 

Вероника Димитрова, Мария Мартинова

Възприятиe за психичното разстройство и връзката му с биографията

В тази статия анализираме интервюта с хора с психични разстройства, проведени по проекта „Психично здраве и социални неравенства“. Основният подход е биографичен, като търсим значими различия спрямо момента на поява на психичното разстройство в живота на индивида (възраст, семеен статус и т.н.) и гледната точка към диагнозата. Крайното приемане на диагнозата като доминантна характеристика на идентичността интерпретираме като налагане на стигма върху себе си. Най-страдащи от тази автостигматизираща перспектива се оказват респондентите, които са с шизофрения и ранно начало, но също така и тези, при които има няколко човека в семейството с подобни диагнози. При хората с т. нар. чести психични разстройства се забелязва друг модел  – търсенето на диагнозата и успешното ѝ формулиране води до усещане за пълна идентификация с нея. Приемането обаче има друга функция – прегръщането на терапевтичен оптимизъм. Самото разстройство обаче тук не се разглежда като стигма, а като една от много характеристики на личността. 

Ключови думи: психични разстройства, биография, възприятие на диагноза, стигма, автостигматизация.

 

Боряна Бунджулова

Живот с възрастни хора с деменция – социални, феноменологични и психоаналитични реконструкции

Анализът на настоящата статия се разгръща най-общо в два плана. От една страна, се развива допускането, че деменцията е не само медицински проблем, но и (в специфични аспекти) социален проблем – като социални условия и среда, биографични ситуации, които влияят на нейното развитие. В подкрепа на тази теза се прилагат, кратко описани, шест случая на живот с деменция, като под „случай“ тук се разбира не само самият човек с деменция, но и средата/ситуацията, в която той/тя живее. Ключът към нея се търси, чрез интервюиране на значим близък. От друга страна, се показва, как практическото приложение на феноменологични и психоаналитични интерпретации/реконструкции, както и на валидизиращи методи помага пряко на грижещия се и косвено на човека с деменция. Превръщането на полагащия грижа във феноменолог и психоаналитик е условие за възможност той/тя да разбере себе си, както и този, за когото се грижи по един нов начин.

Ключови думи: социални среди; биографични ситуации; неравенства във възможностите и шансовете; феноменологични и психоаналитични интерпретации/реконструкции; валидизации; реконструиран от близките „смисъл“ на действието/поведението на човека с деменция

 

Симеон Кюркчиев

За отношението между тревожност и невроза

Статията представя няколко тези за тревожността, тревожното разстройство и неврозата. Основна линия, която удържа връзката между заявените позиции, е разбирането за тревожността като различна от тревожното разстройство. Опитът на тревожния се осмисля като откритост към един първичен ужас, а невротизирането, тревожното разстройство е ефект от усилията по дистанциране, запазване на психиката от този опит (което го превръща в страх и го прави поносим за субекта). Така невротичния субект е описан като производител на обекти на страх. По отношение на социалните аспекти на страданието от тревожно разстройство се защитава тезата, че на невротика липсва специфичен език, който да предаде ефективно опита му, тъкмо защото речникът на тревогите е използван широко за описание на всекидневни форми на безпокойство и несигурност. 

Ключови думи: тревожност, невроза, психични разстройства, обсесивно-компулсивно разстройство

 

Владимир Наков, Ина Димитрова

Самоубийството в късна възраст между патологията и автономността: локални исторически следи и актуални статистически данни

Проблемът за самоубийството при нетерминално болни възрастни лица е изключително сложен както в морален план, така и като социална политика и правна регулация. В статията показваме колко силно днес е изкушението на експерти от различен тип, но най-често от психиатричното поле, да приемат по подразбиране, че състояние, в което лицето вижда самоубийството като най-добрия си интерес, задължително трябва и може да намери мястото си сред нозологичните единици. Това силно изкушение започва обаче да среща и все по-силна съпротива, както професионална, така и активистка. На фона на тази съвременна ситуация връщането към историята на социалистическата психиатрия показва любопитния факт, че идеологическото противоречие, пред което са били изправени тогавашните локални експерти, всъщност оставя пространство за автономия. Автономия на един самотен, изоставен и страдащ възрастен човек от късния социализъм, но все пак призната от експертите. Актуалната статистика (2009-2018) подсказва, че и днес ясно се открояват контурите на същия дълбинно страдащ персонаж. За съжаление експертният и публичен диалог, посветен на на начините, по които умираме в България днес, все още предстои. 

Ключови думи: рационално самоубийство, автономия, лица в късна възраст, психиатрия, социализъм

 

Георги Герджиков

Модерността, депресивните състояния и прогнозите за близкото бъдеще

Зачестяването на депресивните състояния и самоубийствата в развитите държави често се приписва на рационализацията на живота, кулминирала в Просвещението и доминираща в индустриалния капитализъм. Настоящото изследване цели да докаже, че силно влиятелни просвещенски фигури като Хюм, Смит, Самюъл Джонсън и Кант всъщност реагират на вече съществуваща депресивна тенденция в западната култура, предизвикана от травматичното начало на модерната епоха: разделението между католици и протестанти, Трийсетгодишната война, гражданските войни във Великобритания, земетресението в Лисабон и др. Тези събития разклащат класическия платонизиран християнски светоглед и водят до по-песимистични възгледи, според които хората са просто егоцентрични животни. По-късната социо-икономическа теория най-общо следва Адам Смит, който контрира въпросния песимизъм, като съчетава индивидуализма със старите монотеистични вярвания. Смит е убеден, че вселена „без отец“ би ни изглеждала пълна с „безкрайно страдание и мъка“, но в следващите столетия въпросът за вярата е изтласкан от социо-икономическата сфера. Съвременните индивиди, отново останали „без отец“, може би се нуждаят от взаимна солидарност и споделени ценности, каквито индивидуалистичният подход към депресията не може да осигури.

Ключови думи: Модерна епоха, Разделение факти/ценности, Меланхолия, Индустриална революция, Депресивни състояния

 

Мартин Томов

Какво значи депресията? Развитие и конструиране на значението за депресия и антидепресанти

Модерността налага специфичен начин за концептуализиране и лечение на състоянията на отчаяние и безнадежност. Модерните интерпретация, за разлика от другите подходи към депресията през исторяита, е формиран от биологично и механистично виждане за човешкото съзнание. Тази специфична парадигма се развива най-силно през 1950-те, подкрепена от раждащото се поле на психофармакологията. В настоящия текст се използват семиотини методи, за да се интерпретират тези ключови моменти и трансформации. Изследването търси условията, които правят този начин на мислене възможен. В заключението си разработката допуска семиологична връзка между, от една страна, научната мисъл и психофармаклоческото развитие, а от друга, връзка между диагностицирането и репрезентациите на депрсията в популярната култура.

Ключови думи: Депресия, антидепресанти, психофармакология, значение

 

Здравко Ангелов

Наказателната грижа в корекционно-възпитателните заведения в България

Текстът е опит да се въведе и обоснове частното социологическо понятие наказателна грижа в корекционно-възпитателните заведения: ТВУ (Трудово възпитателно училище) и ИТВУ (Интернат за трудновъзпитаеми ученици) преименувани през 1996 г. във ВУИ (Възпитателно училище – интернат) и СПИ (Социално-педагогически интернат). Наказателната грижа включва целия процес на възпитателно въздействие осъществяван върху малолетни и непълнолетни извършители на противообществени прояви от момента на извършване на простъпката до попадането им в корекционно-възпитателно заведение – интернат. Тя включва и целия престой на въдворения в интерната. Характерно за наказателната грижа е, че тя се осъществява преди всичко от обществения възпитател преди влизането в интерната и от възпитателите в корекционно-възпитателното заведение. 

Текстът изяснява етапите на наказателната грижа, различните й видове в зависимост от вида на корекционно-възпитателното заведение и отговоря на въпросите как се развива, трансформира и отпада през различните периоди на съществуване на интерната в България. 

Ключови думи: ТВУ, ИТВУ, ВУИ, СПИ, възпитател, обществен възпитател, корекционно-възпитателно заведение  

 

Яна Христова

Ограниченото обществено знание като пречка пред премахването на стигмата над психично болните

Статията представлява анализ на произхода и поддържането на общосподелени представи за психичните разстройства. Разгледани са основни институции, отговорни за лечението и имащи влияние върху общественото мнение. Анализът на ролята на тези институции във формирането и разпространението на информация разкрива съществени пропуски, чрез които става възможно възпроизводството на невежество, водещо до стигма, която действа деструктивно на възможностите за лечение и реинтеграция на хората с психични разстройства.  

Ключови думи: психично здраве, стигма, здравни институции, психични заболявания, рехабилитация