Изследователски център по социални науки

Последно публикувани текстове

(пълните текстове са публикувани в кн. 50 на сп. Критика и хуманизъм)


Васил Левски – границите на символа.

Въпросите, които искам да поставя, са два. Първо, какви са контекстуалните интерпретации на „образа“ на Левски и различават ли се те. Второ, всякакви интерпретации ли могат да се „закачат“ за образ на реална историческа фигура, оставила ясни собствени послания и „натрупала“ определен исторически символен капитал. Иначе казано, необходимо ли е, ако да- как се дефинират и от кого, границите на интерпретациите на символа, в случая на Левски. Може ли чрез Левски да се легитимират всякакви послания, кога символът се превръща в своята противоположност, беззащитен ли е той, символите, пронизали всекидневното ни пространство, имат ли „пазачи“ на скритите в образа смисли? Вероятно това са смешни въпроси, в някакъв смисъл и опасни, ако се интерпретират като искане за символни гардове - защитна символна гвардия, но „историята“ показва, че символното насилие всъщност пише същата тази история. Поставяйки тези въпроси, твърдя, че най-добре ще се пазят от символните си „насилници“ авторите и дейците чрез собствените си писания и действия, ако им се дава глас и ако има кой да ги чуе. Променящите се исторически ситуации вероятно ще извеждат едни или други от тях на преден план, но когато в „образа“ на дадена историческа личност се вложат думи, абсолютно различни, противоположни на изречените от нея, или й се припишат тотално чужди на поведението й действия символът става друг, смисълът „насилва“ образа, през него започва да „светят“ странни светлини, образът става маска на самия себе си, и –вероятно – се появява фалшив символ, „похитил“ даден образ за обслужване на конкретни цели.

Героят и музеят. Сюжети от туристическите книги за впечатления

The paper treats the problem of so-called “consumption of identity” (Anne-Marie
Thiesse), being based on material from the National Museum “Hristo Botev” in Kalofer.
Visitors’ impressions, taken from impressions’ books of the museum from 1945 to
2017, are considered. Particular attention is paid on the problem how the political context was
influential on the tourists’ mentality, and how deep was the match between ideological change
and peoples’ viewpoints as reflected in the comments by them. A considerable part of
visitors’ texts, left by people with various social profiles, are dedicated to reproducing the
history and literary history narrative about Hristo Botev in its most canonical version. There
are also notes, deliberately distanced from the canon. Most of them thematize problems like
how the national hero and his attributes were exposed, whether they were displayed properly
and how the exposition was matchable to ordinary peoples’ expectations, inspired by popular
nationalism mainly. There are written impressions, focused on museum facilities like toilet
maintenance and hygiene.
The way visitors reflect the mission of the museum as education institution and how it
operates on that level is also analyzed. The slowly advancing consumerism in background
mode is also included with its heuristic potentials.