Психично здраве и социални неравенства

Проектът „Психично здраве и социални неравенства“ произхожда от наблюдението в редица държави, че има връзка между психично здраве и социални неравенства.Основната изследователска цел на проекта е да установи каква е връзката между социален статус и психично здраве в България и да набележи източниците на стигматизиращо отношение. Проектът ще систематизира всички налични данни за връзката между социален статус (подоходно и образователно ниво, семейно положение, възраст) и психично здраве. Въз основа на това ще бъдат подготвени въпросници за изследване на семейства, които се грижат за близки със заболявания.Ще бъде анализирано въздействието на грижата върху статуса на семейството. В следващата фаза ще бъдат проучени публичните образи и нагласи към психичното заболяване и отговорностите на обществото към него. Ще бъде изследван медийният образ на психичното заболяване и чрез национално представително проучване ще бъде изследвано влиянието му върху обществените нагласи към проблемите на деинституционализацията.

Основни стъпки на изследването

1.Неравенство, социален статус и психични разстройства. Както вече беше казано – връзката между социални неравенства, социален статус и психичниразстройства е само частично изследвана в България. Заради това в първата част от проекта систематизираме всички налични данни за връзката между социален статус и психично здраве. (Такива данни се събират от НЦОЗА, както и от психиатрите и психиатричните болници (по Наредба №7)). Провеждаме систематичен анализ на българските списания по психиатрия и екипът ще се свърже с редица експерти в областта.

2.Влияние на психичното разстройство върху статуса на семейството (биографична част). Въз основа на първата част от изследването ще бъдат подготвени въпросници за изследване на семействата, които се грижат за близки със заболявания. Тук ще анализираме какво е въздействието на грижата върху статуса на семейството. В биографичните интервюта ще бъдат търсени основните промени в траекториите, породени от психичното разстройство, но и социалните предпоставки за развитието му. В тези интервюта ще бъдат засегнати въпроси, които имат епидемиологично значение – стил на живот, детство, условия на живот и работа, семейна среда и др. Чрез тези интервюта ще успеем да уловим и субективния опит, преживяването на стигмата и маргинализацията. Във въпросника ще залегне и тематичен кръг за очакванията на психично болните и техните семейства към обществото. Основните методи, които ще се използват в тази част са фокус групи и биографични интервюта.

3. Медийният образ на психичното заболяване. Ще бъдат изследвани извадково медийни публикации, свързани с психични заболявания и ориентирани към широката публика. Тук фокусът ще е върху източниците на морална паника, както и върху моралните предприемачи (Becker 1997). Вторична цел на тази работа е да се проследи съгласуваността на публичните образи и внушения със заявените цели на промените в регулациите и нормативната система.Основният метод, който ще използваме в тази част, е качествен контент анализ.

4. Обществени нагласи към психичното заболяване. Основният изследователски въпрос в тази част е как обществото произвежда неравностойността на психично болните? Заради това ще направим систематично проучване на нагласите на обществото към психичните заболявания; на нагласите към това каква солидарност дължи обществото на хората с такива проблеми.Основните методи, които ще използваме, са фокус групи. Ще бъде проведено национално представително проучване.

В следващия етап на проекта (01.07.2020 до 01.12.2021 г.) ще бъде проведено и национално представително проучване на нагласите към психично болните, за което допълнително ще бъде публикувана обява.